Сладко-кисело

31.08.2012 15:26

И ми е хубаво, и ми е смотано. Снощи се прибрах в България след месец в Лисабон. Хубаво е там, но ми липсваше половинката, а и някои други домашни неща, така че с известна умереност, все пак се радвам на завръщането си. А и се точех за среща с приятни хора на междинната спирка в София. Да не ви разправям и колко ми се пие. (още…)

Уикенд

17.06.2012 9:56

Неделя е. Сутрин. Нормалните хора спим. Ненормалния ми съсед отгоре от 7 без 5 реже с трион на балкона. До 7:30, после му мина, ама кел файда. Той като си ляга, когато си лягат и кокошките, не се интересува, че аз пък си лягам, когато те стават.

Събота. Следобед. Вярно, че не спим, но си е време за почивка. В 16ч. бурсучестата ми съседка идва за пари. Иска ми 3 лв за сменен общ водомер. Аз в замяна и искам 15 лв за сменени още през зимата стъкла и поправен улук. Развика ми се. (още…)

Нищо не се променя при мен – ни акъл, ни образование. Нито вятърничевият ми поглед към нещата от живота – знаете, 42 и всичко останало. Не се променят и нещата около мен – хора, пътища, автомобили, птички и пчелички… Кански мързел и безнадеждно реене в облаците. Не са се променили и мечтите ми, не са се променили приятелите ми, не са се променили и нещата, които мразя или обичам. Аз съм си все същата – години наред. Една повече или по-малко – отдавна не ми правят впечатление.

Този път за малко да забравя собствения си рожден ден – толкова малко значение му отдавам. Но ето, днес е. Полу-юбилей. Сериозните хора предполагат, че на тази възраст човек вече трябва да е постигнал нещо в живота, семейството, работата си. Да е някой, да знае откъде идва и къде отива. Но аз съм щастлива и така – докато има кой да ме обича и докато никой не ми пречи да живея както искам. И така ще е и догодина, и по-догодина. И докато може.

Еврика! Открих!

13.05.2012 0:05

Обичайните заподозрени вероятно са отбелязали дългото отсъствие на новости в заснежения ми блог. Така се случи, защото бях заета да откривам разни неща. (още…)

В момента чета уроците по писане на Стивън Кинг – „За писането: Мемоари на занаята“. Странно е нали, точно той да съветва младите писатели – с неговите ужаси на килограм. Да, обаче той е открил печелившата формула за себе си и тя го е направила един от най-продаваните милионери. А това твърде вероятно означава и един от най-четените. В такъв случай има ли значение, че е булеварден писател? (още…)

Беше сега, но беше и преди много, много години. Имаше младежи, които едновременно с това бяха и старци. Всичко някак се беше смесило. Всъщност, това беше Морското училище, но отпреди години. Коридорите бяха сумрачни, а витите стълбища, гледащи към огромна зала с други стълбища – тесни. Непрекъснато трябваше да се разминавам с търчащи нагоре-надолу младежи по спортни шорти и раирани тениски. На една площадка се сблъсках с колегата ми, стар кадър в училището, който с гордост ми говореше за възпитаниците си. По-нагоре на друга площадка, където беше още по-сумрачно и старо, открих дядо си. Оказа се, че не е умрял, а се е наложило да се скрие и да живее и работи тайно. Беше напълнял малко, носеше стара шуба от кафява кожа. И пак си беше пуснал мустаци. Докато си говорехме, наглед обичайното оживление сред курсантите нарастна. Дядо ме подхвана и каза, че трябва да тръгваме, понеже започва евакуаця и е добре да побързаме. Тълпата ни понесе. (още…)

Порно за деца

27.02.2012 0:11

Неведнъж съм споменавала, че аз новини не слушам, не гледам и не чета. За сметка на това гледам и слушам доволно количество филми и сериали, основно по телевизията. И за да не взема случайно да изтърва нещо интересно, всяка събота си купувам програма за седмицата. Тя, за жалост, се явява придатък на в-к „24 часа“. То си остана нещо като традиция, още откак заживяхме заедно с половинката – купува се всяка събота, за него вестника, за мен програмата. Той отдавна вече не се интересува от вестника, но продължава да го купува заради моята пуста програма. Понякога го зарязвам съвсем непрочетен, но друг път ми дожалява за левчето, което сме похарчили за него, и го преглеждам по диагонала. Колкото да се ядосам какви глупости се пишат в него и от какви глупости (се смята, че) се интересуват хората, които го четат. (още…)

Така е. Блогът ми стана на три години, а аз дори не се сетих за това. Случило се е преди четири дни – на 16 февруари. И не само това. Когато се сетих, че тия дни трябва да има рожден ден, не се сетих коя беше датата. Още по-лошо – не можах и да се сетя на колко точно години става. Къса памет или незначително събитие? Или злощастна комбинация от двете. (още…)

карнавал в Сесимбра - снимка - kikabelataТака си е, през всеки февруари по известни и неизвестни места, най-вече католически, се организират карнавали. Пъстри, шумни, забавни, мистични, провокативни – всякакви. Започват няколко дни преди това и завършват на Сирни заговезни – винаги в Мазния вторник (Mardi gras). Емблематичните карнавали по света са тези във Венеция, Рио де Жанейро и Ню Орлеанс. За мен този във Венеция е някак по-сериозен, именно мистичният, където всеки може да се маскира и да бъде някой друг за времето на карнавала. А тези в Рио и Ню Орлеанс са по-показни и подчертано веселяшки, с денонощни шумни танци на пъстри полуголи тела. (още…)

P1580478

Тате ма’а пръжки с лук. Е, всъщност е малко вероятно, понеже той не обича пръжки, но ако има, аз не бих им простила. То в това време човек трябва да понатрупа мазнинки, че с този студ още малко и зимен сън ще заспим. (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline