Blackout*

27.01.2012 0:14

За първа година водя занятия на задочници. Уж нищо не е, ама се оказа доста по-отговорно и натоварено. Не върви като редовните да ги натиря три седмици да правят проучване, примерно, след като семестърът им има общо четири. Не върви и да пропусна по някаква причина ден, понеже не губя 2 часа, а 10. Въобще, никак не върви. Особено, когато са ми писали дисциплини, от които хал хабер си нямам. (още…)

Липсва ми

09.01.2012 0:13

Липсва ми. Усещането да си влюбен, да пърхат пеперуди в стомаха ти, да подскача сърцето ти всеки път, когато си помислиш за любимия, да тръпнеш в очакване на среща с него, да бленуваш за прегръдката му, да мечтаеш за целувката му, да не спираш да мислиш за него. Липсва ми. Да срещам обожание в погледа му, да не съществува никой друг в целия свят, освен нас двамата, да гледам през розови очила, да не мога да скрия усмивката си, докато вървя по улиците. Липсва ми. Да съм желана, да търсят близостта ми, да ме прегръщат без причина. (още…)

Празници са, но то не пита. Когато някой не си е свършил работата когато трябва, се налага тя да бъде довършена когато ножът опре до кокала. За жалост понякога това може да е фатално. Мен отдавна нищо не ме учудва в „милата“ ни, родна Уногундурия, само от време на време се ядосвам. За това и не гледам, чета или слушам новини, понеже тогава се ядосвам значително по-често. Обаче, когато ножът се окаже опрял в собствения ти кокал, няма как да не се вбесиш! (още…)

Хареса ми миналогодишния отчет за прочетените през годината книги и реших и тази година да тегля чертата. По някое време есента си направих списък, който допълвах, но мисля, че все пак успях да забравя някоя и друга книга, което не се дължи на недостойнствата ѝ, а на моята къса памет. (още…)

Няма начин по празниците да не направя нещо по-завъртяно и гъделско, въпросът е, че не винаги се получава според първоначалния замисъл. Този път обаче избих рибата. Или по-скоро патките. Ще използвам момента да се похваля и с някои преждеприготвени, божествено вкусни рецепти.  (още…)

М-дам-м-м, заподозирам себе си в затъване в нов навик – налегнат ли ме изпити – дояждат ми се курабийки. Ето, днес следобед съм на устен изпит, два дни след това – на писмен. И аз какво правя? Да не мислите, че уча?! Не-е-е-е, точа (вече с истинска точилка, макар и с детски размери) и режа маслено тесто, пека и ръся с пудра захар. (още…)

unknown-artist-3Винаги съм се възхищавала на хората, които имат някакъв талант, назависимо какъв. Ако ще и да казват азбуката с уригни или да свирят на тромпет със задната си уста.  Като малка, в желанието си да открия с какво съм по-добра от другите, съм пробвала да пея (тогава започна да се рони тавана), да свиря (комшиите налитаха на бой), да рисувам (тук и сама можех да видя проблемите), да танцувам не опитах, понеже понеже после много ме болеше, да снимам (няма какво да се лъжем, успешните ми снимки са само плод на теорията на вероятностите), да пиша (ако не въображение, липсва ми поне постоянство). (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline