Нищо не се променя при мен – ни акъл, ни образование. Нито вятърничевият ми поглед към нещата от живота – знаете, 42 и всичко останало. Не се променят и нещата около мен – хора, пътища, автомобили, птички и пчелички… Кански мързел и безнадеждно реене в облаците. Не са се променили и мечтите ми, не са се променили приятелите ми, не са се променили и нещата, които мразя или обичам. Аз съм си все същата – години наред. Една повече или по-малко – отдавна не ми правят впечатление.
Този път за малко да забравя собствения си рожден ден – толкова малко значение му отдавам. Но ето, днес е. Полу-юбилей. Сериозните хора предполагат, че на тази възраст човек вече трябва да е постигнал нещо в живота, семейството, работата си. Да е някой, да знае откъде идва и къде отива. Но аз съм щастлива и така – докато има кой да ме обича и докато никой не ми пречи да живея както искам. И така ще е и догодина, и по-догодина. И докато може.
Ти имаш най-важното: ОБИЧ И ЩАСТИЕ! Всичко друго е излишно! Честит рожден ден хитрушо!
Честит Рожден ден! Бъди здрава, летяща и щастлива!
мерси!
ЧРД!
Умело си внушаваш че живееш по начина който ти харесва
ма мноо си гаден, знаеш ли
оууу, честито :)))
Честито и от мен на патерица!
Таман ми беше станал интересен блога ти и ти взе, че зачезна!
Пиша на ти, защото те чувствам близка по мисли и усещания,
Колкото до постиженията във всички области – бла-бла – господ ни доказа тези дни колко сме малки и колко не зависи почти нищо от нас!
Живей си живота, такъв, какъвто е и бъди щастлива!
мерси, на патерица. така правя аз, изчезвам на най-интересното
нещо напоследък нямам настроение за нет, гледам да не се заседявам на компютъра повече от необходимото. е, като изключим безкрайното чувство за минавка, докато бродя из ибей, което ме беше обсебило през последния месец. мисля, че и това минава.