Две

И ето как в шеги и закачки мина още една година! Някак си на майтап бях блогър цели две години. Няма да излъжа като кажа, че имаше моменти, в които ми омръзваше и бях на път да зарежа всичкото това писане и пускане на статии, песни и снимки. Миналата година по това време блогът все още ми се струваше вечен. Днес, някак си по-хладнокръвно и все едно отстрани гледам на нещата и знам, че и той ще бъде ден до пладне, както много други като него.

За сега обаче, не смятам да го зарязвам. Може би ще продължават да се чувстват приливите и отливите на моята твърде непостоянна муза, но аз ще бъда тук. Чувствам се някак отговорна пред тези ~150 души, които влизат тук всеки ден. Да наистина, вече трайно всеки ден ме посещават по над 100 човека (тук се пукам от гордост). А като се сетя как се радвах и на 10! Вярно, вървя пътя нагоре бавно, но за това пък – славно. И качествено, бих добавила нескромно. 

Изписах доста глупости за тези две години. И за това ме намират и много хора, които търсят глупости. Така е по-весело. Разкрих се до голо пред цяла камара напълно непознати, някои от които се шокираха и трайно се увредиха от това. Но това си е отличителна черта на всеки блогър – той е ексхибиционист в една или друга степен. Запознах се на живо с няколко съблогъра и фена, срещите с които бяха много интересни, а някои от тях прерастнаха в нещо-като-приятелства Дойде и прекрасният момент, в който блогът ми започна да ми носи пари  малко, но от сърце.

До тук с философиите, време е да се почерпим за втория рожден ден на „Хитрата сврака„. Наздраве!

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]