Сред поредното запиване, този път съвсем порядъчно, все пак не ми се искаше на другия ден да оповръщам самолета, взех такси. Сбогувах се с компанията и се качих. Казах адреса (всъщност името на една известна кръчма, понеже е точно до нас), и получих най-тежкия комплимент от години насам, изречен съвсем сериозно:

– Как ви пускат родителите толкова до късно сами навън?

Моята реакция беше опулване и увисване на ченето и пълна неспособност да отговоря членоразделно. След половин минута се окопитих:

– Ама… аз съм на 32! – успях да пророня извинително-обвинително.

Беше ред на таксиджията да се опули насреща ми, след което изведнъж се ухили като ряпа и съобщи:

– Аз съм на 31. И на мен не ми личат, нали?

Опитах се да бъда деликатна, но се справих само колкото да кажа:

– Ами… горе-долу…

После набързо изиграхме етюда с отиването някъде заедно, но този път хич не ми беше до това. Тези бакшиши! Не спират да ме изненадват :))

 

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

3 Comments

1 Trackback or Pingback

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline