Така си е, освен любима фраза на чичо Чарли, това през последните десет дни е и моята реплика. Просто не мога да повярвам какво се случи! Всичко стана толкова мигновено, колкото не съм си и представяла дори, че е възможно извън екрана на сапунките! Редовно четящите ме сигурно си спомнят колко лесно се влюбвам, но този път като че ли всичко е различно – това е нещо като сбор от всички мои любови, като е извлечено най-доброто от тях. Никога, никога не съм се влюбвала толкова скоростно, буквално за 12 часа! И никога не съм била така сигурна в чувствата си. А те… не помня да са били толкова силни когато и да било през последните почти 20 години.

Разумът ми крещи – остави го, това не е истина, той чудесно знае как да те манипулира, гледай си своя живот и ако другаде ти се случи нещо хубаво – добре дошло, а ако не – и преди си беше достатъчно добре. Само че гръмовните удари на сърцето ми заглушават всичко друго. Светът се случва някъде другаде, далеч, далеч и съвсем приглушено, едва забележимо. Разумът е на заточение, а аз съм отново на 17. Дори съм като две на 17.

Съвсем небрежно и естествено се прокрадват някакви планове и блянове, колкото фантастични, толкова и реални. Изкушавам се да им се поддам, само последните остатъци от здрава мисъл ме задържат. А те звучат толкова чисти и блестящи, невинно примамващи! Не, това не може да е истина. Ние сме големи хора, очукани от живота, не е възможно да се държим като наивни ученици, със замаяни от хормоните глави. Знаем две и двеста, реалисти сме. Същевременно толкова раними и податливи един на друг.

Просто не мога да повярвам! Аз съм безумно, болезнено щастливо и ужасно споделено влюбена! А моментът, както можеше да се очаква, никак не е подходящ. Опитвам да не мисля, но е трудно. Котвата виси на шията ми и ме дърпа към земята. Егоизмът в този случай ме убива, разкъсва ме и ме изгаря. Не искам да нараня никого, не искам да крия, не искам да лъжа. Искам просто това чувство никога да не свършва. Боли, мамка му, боли ме от щастие. Опиянена съм и безумна.

Преди години един почти непознат ми каза, че е толкова лесно човек да се влюби в мен! Поласка ме, но знаех, че е прав. Само че, тънката подробност е, че и аз се влюбвам също толкова лесно в хората, които ме обичат. Понякога ми се иска да има по една от мен за всеки, който ме обича, за да няма никой наранен. Не знам какво да правя. Не искам да решавам, но не мога да спра да мисля.

Спаси ме, синя луна. Спаси ме от синята луна!

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

2 Comments

  • kathryn казва:

    Мдамм, никой не е казал, че ще е лесно. Но пък е много хубаво!

  • vesela казва:

    Не знам какъв съвет да дам, макар че сигурно е излишен – виждам, че и самата себе си не искаш да слушаш – толкова си влюбена…Разбирам те донякъде – била съм и ако щеш вярвая още съм влюбена по този начин, но…разликата е, че Човекът е моя съпруг, любовта ни е от 26 години…И, да, който и каквито глупости да приказва как любовта си тръгва сле 3, след 5, или след не знам си колко години – това не е вярно – има ли я и от двете страни – има я! Честно казано не искам да съм на твоето място в момента, в смисъл – не бих понесла болката да наранявам някого, но пък – щом си щастлива – скачай и бъди с човека, когото обичаш!
    Понякога ми се иска да те познавам и лично, интересен човек си…и наистина ми е любопитно как ще продължи всичко това – надявам се да се наредят нещата – за да си истински щастлива!

2 Trackbacks / Pingbacks

  • […] „Направо не мога да повярвам“ продължава. След една дълга и безсънна нощ, през […]

  • […] Обичам го, тук поне не изпитвам и капка съмнение. Обичам и законния, по друг начин – тихо, кротко и равномерно. Страх ме е обаче, че колкото по-бурна е любовта, толкова по-бързо ще прегори, а аз нямам представа какво ще остане след това. За това и мисля, че още е рано да правя какъвто и да е избор. Не го познавам достатъчно, за да предположа какво се крие зад тази безумна, изгаряща любов. Не знам как се живее с него. Не знам до колко е склонен да се съобразява с безбройните ми капризи. Не знам дали когато филтърът на любовта вече го няма, недостатъците ми няма да му дойдат в повече. Преживяла съм достатъчно, за да се науча да бъда егоист и да искам другите да се съобразяват с мен, вместо аз с тях. Чудесно знам, че никак не са много хората, готови да се подложат на това. Сега имам един такъв. Неведнъж съм казвала, че с него се живее лесно – именно заради това. Не се караме (много или често), не си пречим, не се дразним… Е, няма тръпка, няма емоции, няма любов, почти няма и секс. Само че аз свикнах с това и си мислех, че дори ме устройва. До преди месец, когато разбрах какво ми е липсвало и колко много се нуждая от него. И пак съм на кръстопътя… […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline