Серията „Направо не мога да повярвам“ продължава. След една дълга и безсънна нощ, през която се самонавивах колко съм нещастна, последва едно шеметно утро, след което неусетно се изниза един прекрасен ден. Оказа се, моля ви се, че всичко това, което така успешно ме спихна предната вечер, са били умишлени заблуди, а аз смело и уверено крачех все напред по пътя, осеян с тях. За да разбера след това каква глупачка съм била и че всъщност човекът заслужава не просто да го обичаш, а да си му доживотен фен!

Това в съвсем друга връзка, но се хванах вчера да броя и да правя списък. Оказа се, освен, че половината от присъстващите в него са били някакви 1-2-3-кратни бройки, чиито имена не помня или дори не знам, но и повече от половината са били на другия край на 500-те километра, които отделят Варна от София или някой друг все така далечен град. Дали е нарочно, макар и несъзнателно, търсен ефект, не знам, но си е факт, че гаджетата ми все са били от другия град. Винаги съм гледала аз да пътувам, понеже изпитвах угризения, че ще го накарам да строши някой лев за мен (такава бях, сега малко съм претръпнала по този въпрос). Докато аз успявах с минимум средства да си пътувам редовно – първо с ученическа карта с голямо намаление за влака, а после на стоп – съвсем за без пари. Къде да спя имам и в двата края, така че на практика без да изхарча стотинка, успявах да търча от единия до другия край на страната когато ме присърби. Въобще, като оставим настрана финасовите въпроси, просто съм свикнала аз да обикалям из страната в търсене на любов и чесане на краста.

И сега изведнъж попадам на едно съкровище, което пилее пари заради мен наляво и надясно, а аз хем съм безкрайно щастлива, че отново е тук – два дни след като си замина, хем се притеснявам като прави така. Но да се върна на разказа за невероятния ден. Представете си, как точно когато и последната ви гемия е на път да потъне, изведнъж получавате снимка на изгрева, правена на плажа, който е на 10 минути от вас. Разтапящо, нали? Сладката гадинка просто е искала да ме изненада. Е, успя и още как! :x

След като нащипах него, за да се убедя, че е истински, и себе си – за да се уверя, че не сънувам с отворени очи, планът сам се навърза. Вкусни морски истории в ресторанта на Дълбока, малко фотоуроци с позиращите волни чайки на Калиакра, успяхме да вместим дори и кратко посещение при отдавна невиждани мои роднини (лудост, нали?). След това, за да е пълна романтиката, си откраднахме малко време, в което да се насладим само един на друг, точно по залез.

И така денят се изтърколи, хем не усетихме кога мина, хем тъмната и мрачна сутрин ни се струваше толкова далечна, все едно е част от нечий друг живот. Заради такива дни си струва всичко. Такива дни ме карат да го обичам още повече, а мислех, че вече няма накъде.

Сърбят ме подметките, о, как ме сърбят!

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline