Онзи ден излязох да купя хляб, а се върнах с капан за сънища. Отчаяните хора прибягват до отчаяни мерки, ще си помислите, но на мен просто ми харесаха перушинките, а и имам идеално място за него над леглото в спалнята. И ако между другото върши работа – още по-добре!  А според индианските легенди, въпросната работа е да улавя кошмарите в паяжината си и да пропуска през дупките ѝ само хубавите сънища, които да достигнат до спящия. Впримчените лоши сънища биват унищожавани от сутрешната светлина, попаднала върху капана. Така си легнах с надежда, че най-после ще се наспя спокойно, което обаче… не се случи.

Началото на съня вече го забравих, макар че сутринта, точно преди да отворя очи, си го превъртях отново на ум, именно за да не го забравя. Така че историята започва малко след началото. Небето притъмня, задуха вятър, получихме предупреждение за торнадо. Затворихме се 6-7 човека в една просторна, почти празна, светла стая с големи прозорци на две от стените. През тях се виждаха още 2-3 блока, но разположени достатъчно далеч, за да имаме просторна гледка към околните поляни. Ето го и торнадото, недобре оформена фуния, която се вижда далеч през левия прозорец. Говорехме си възбудено докато го следяхме с очи. След малко фунията придоби вече по-правилно очертание и дойде по-близо, торнадото беше във вихъра си. Мина през едната поляна и я изора, а група деца тичаха след него щастливи, че бурята им е направила ново игрище за футбол. 

На земята в стаята имаше матрак с бяла пухена завивка върху него. Докато чакахме фунията да отмине, легнах, а до мен имаше жена, която не спираше да говори. Разказа ми как мъжът на друга жена в стаята преди години е застрелял двете им деца и сега е в затвора. Торнадото приближаваше, пред прозорците летяха разни предмети, вдигнати от силния вятър, а онази не спираше да каканиже… Фунията вече беше пред прозореца, виждах я, опитвах се да накарам ужасната жена да млъкне и поне да се завием презглава с одеялото, за да не ни наранят летящите отломки, но тя не спираше и не спираше, а аз дърпах завивката, която тя затискаше и не можех да се завия.

След малко бурята отмина. В стаята нахълта мъж с пушка в ръцете. Оказа се, че е точно онзи, дето преди това е застрелял децата си и сега идва за жена си. Напълно откачил. Други две жени от стаята извадиха пистолети и едната го простреля. Той изпадна в ярост и не спря да крещи, вече не помня какво. Тогава видях, че на гърлото имаше машинка за говорене. В този момент той извади една кука и я изтръгна, а наоколо се разплиска кръв. Мъжът се свлече на земята и аз помислих, че е умрял. Отдъхнах си, че поне един психопат е изчезнал.

Озовах се пред едно гише на летище. До мен – същият мъж, с нова машинка-гръклян. Принуждаваше ме да се държа нормално със стюардесата, за да се докопаме до самолета. Взехме си бордните карти и преди да минем проверката по сигурността, отидохме да седнем. Мъжът носеше една прозрачна папка-джоб, която очевидно беше много важна за него. Той я разпори, за да провери дали това, което е скрито в нея е още там. Колкото и да опитвах, не можах да видя какво е и не разбрах къде е успял да го скрие, след като джобът е съвсем тънък и прозрачен. Освен това, той носеше и едно резервно апаратче за гърлото си, а в него очевидно също имаше нещо скрито. Охраната обаче го надуши и ние се изнесохме по най-бързия начин.

Намерихме отнякъде едно синьо возило, нещо средно между лекотоварно камионче и кемпър. Мъжът искаше с него да минем през границата. Докато чакахме опашката на митницата, аз се чудех как да се измъкна от цялата каша. Качих се на шофьорското място на един червено-бял тир и в този момент се появи един митничар. Каза ми да дам заден и да вкарам камиона под един навес, където имаше още тирове за проверка. Не исках да се издавам, че не съм аз шофьорът, за това запалих и направих жалък опит да изманеврирам, но дори не знаех как да включа на задна скорост.  Издебнах никой да не ме гледа и се изнизах от кабината.

Потърсих с очи синьото камионче, но не го открих. При мен дойде един човек, който знам, че беше на моя страна и той ми каза, че мъжът с механичния гръклян е откраднал камиона и е минал през границата. Този новият мъж непрекъснато се озърташе и в един момент се разделихме, той избяга и се скри. Влязох в сградата на митницата, беше нещо като чакалня на гара – гишета с митничари и не можеш да минеш напред без да те проверят. Огледах се, докато търся начин да се измъкна, трябваше да мина границата, а всичките ми вещи бяха останали в камиончето, нямах дори паспорт. И тогава, надничайки през едно гише, видях пред митничаря оставен един червен паспорт с букви на кирилица. Планът веднага се роди в главата ми – това беше изгубен паспорт, а аз ще се явя като неговия собственик. Нищо, че паспортът беше македонски.

Отидох на гишето и на македоно-сръбски (така и не разбрах кой от двата говоря), обясних, че това е моят паспорт. Казвах се Кире Някой-си, за секунда се мярнах в огледало и видях, че дори и приличам на македонец – класически динарски тип с тъмна кожа, слабо продълговато лице, силно вдлъбнати, тъмни очи и дълъг, прегърбен нос. Явно съм била много автентична, понеже митничарят ме пусна, но каза, че трябва да се кача на ферибота. А аз не исках да се качвам на никакъв ферибот, исках просто да мина от другата страна, където ме чакаше онзи втория мъж, добрият. Направих се, че отивам към ферибота и изтичах край бариерата. Олекна ми, а отсреща, на брега на реката ме чакаше добрият, който всъщност се оказа големият брат от „Бягство от затвора„. Докато му разказвах как преметнах митничаря и се радвахме на успешното избавление, се събудих.

 

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]

10 Comments

  • Ихааа.. торнадо, мъж с механичен глас, кръв, бягане, кемпъри, граници…цял трилът ве :) Със съспенс даже :)Винаги съм се радвала на сънищата тип“ филми“.Спането става още по-забавно и желано :))Колкото повече кървища, толкова по-добре ;)Ще отида да ти потърся няква врачка от СКАТ, че да ти разнищи посланието на съновидението :))
    Добро утро :)

  • Гарга Рошава казва:

    иронийке, те моите обикновено са все тип екшъни и трилъри. лошото е, че въобще не мога да се наспивам с такива и после ходя като зашеметена с мокър парцал. и честно казано, май въобще не искам да знам какво значат, че току-виж ми дали официален документ с жълт цвят :-S 8-}
    е, понякога има и по-лежерни.

  • frog казва:

    Боже! Как го помниш всичкото това нещо бе?! То остава да си отпочинала, когато се събудиш… :))

  • kathryn казва:

    Втората в листата с най-лудите сънища – моята Лора също се обзаведе с капан. Сега остава да разберем дали при нея върши работа, защото като те чета, ти май трябва да идеш да си искаш парите обратно. :)))

  • Магъосник pinokio казва:

    Докато го четях чак подскочих от кеф.Малий,викам си,ква психоанализа щех да ти спретна-ум да ти зайде.Като започна от последователността на събитията,мина през характеристиката на героите и действията им,включа предметите и техните символи,да не говорим при какви случаи има цветни сънища?Бе…. мечта!Трилър и екшън ли?Психоаналитиците на ФБР щяха да изучават произведението като класика.
    След това прочетох дупликата ти към Ирония.Ентусиазма ми бе убит с един истрел.Не бих могъл да обидя приятелче.
    РР:Пийни си едно голямо уиски/чисто/тази вечер,без да го бъркаш с разни шейкъри и се наспи,като хората.
    P:

  • Гарга Рошава казва:

    хехе, нито си първият, нито ще си последният, дето се опитва да ме анализира ;-)
    не така, първо двете точки, а след тях Р-то :Р обаче на латиница, на кирилица не става :P
    а, да – от уиски ме боли глава. а тя в момента и без това се цепи от болка…

  • Crazy Wolf казва:

    Относно капана за сънища:
    Този на снимката е или перуански или индонезийски, от шперплат и кокоша перушина и работа не върши – липсват му основни елементи, а и начинът, по който е направен, не работи. Това не пречи да си внушим, че е истински:)
    Надявам се, че не него си си купила, а някой истински. В София на много малко места има такива, изработени от членове на Орловия Кръг, при които са спазени традиционните изисквания…

  • Гарга Рошава казва:

    драги крейзи вълчо, капанът е чиста проба китайска изработка :)) още първата нощ се доказа как не работи, както и няколко пъти след това. освен перата, нищо истинско и естествено няма в него – въженцата са найлонови, лентата, с която е омотан кръгът е изкуственяк и тя, а обръчите най-вероятно са пластмасови, както и мънистата, дори и шперплат няма. не съм в сф, нямам идея тук дали може да се намери нещо истинско, по-вероятно да не, макар да има един човек, който внася перуански стоки. но казваш, че и те не вършат работа… няма спасение за моите сънища явно :)

  • Боряна казва:

    Ами случайно цъфнах тук, търсейки инфо за капани за сънища.. И от това, което прочетох до сега не е номерът само да го овесим на стената.. Има си ритуали, които се изпълняват в продължение на 3 вечери на лунна светлина с мълчана вода, заклинания и тн., за да има ефект :))) не се изненадвайте, ако не проработи… Трябва да има и освещаване.. Освен това капанът е хубаво да е направен от вас самите, за да има наистина търсеният ефект :))))

  • Tedi казва:

    Интересно, става за филм :) !!

1 Trackback or Pingback

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline