Рано или късно в живота на човек му се налага да заживее в ново жилище, с нови хора. Свикването и приемането на новото място за дом е въпрос на време, но и на лична нагласа. Винаги съм се чудела и откровено не съм харесвала хората, които идват на гости и започват съвсем небрежно да ровят навсякъде, да пипат и местят всичко, дори без да се усещат. Но пък такива явно нямат проблем с адаптирането в новия дом. Докато аз например, след 13 години, през които съм с половинката, така и не спрях да се чувствам на гости в дома на свекровищата. Това включва да не бъркам по шкафове и чекмеджета, без да ми се каже специално, да не скачам самоинициативно да подреждам масата или да готвя, да питам винаги преди да направя каквото и да е и да отида където и да е… И най-показателното за мен – все още никога не съм сядала на тоалетната чиния.

Трите ми други дълги и сериозни връзки все са били с мъже, живеещи самостоятелно, така че винаги аз съм ходела при тях, а не те при мен. Играехме си на някаква форма на семейно съжителство със спорадично преспиване заедно, което предполага аз все пак да поема някаква част от домакинските задължения. Слава Богу, двама от тримата не ме караха често да мия чинии, което, благодарение на третия (първи във времето), е възможно най-омразната ми домашна работа. Само че, аз така и никога не възприех тези места за свой дом, което личеше и по отношението ми към тях.

Защо въобще пиша тези неща? От известно време се замислих, по повод последната от споменатите връзки. Същата онази, бурно протеклата, с множеството предложения за брак и съвместно остаряване. Първият ми, чистосърдечно изтърван коментар за жилището, в което се предполагаше да живеем, беше че не ми харесва и е много малко. Постепенно свикнах с него и реших, че всъщност е все тая къде, важното е с кого ще живееш. Започнах да си представям кое и как би било, когато живеем заедно в него, но въпреки това, все още се чувствах на гости, с всичките гореизброени ефекти. Докато един ден просто си казах – Майната му! Искам този човек, искам да живея с него, време е да се почувствам у дома си. – и започнах да сядам на тоалетната чиния. Вярно, с останалите неща преходът беше по-плавен, но аз всеки път съзнателно си налагах да мисля за мястото като за наш дом.

И точно по онова време получих упрек, който доста ме жегна, понеже хем беше верен, хем осъзнах, че любимият няма представа какво ми коства нещата да изглеждат така, както ги вижда той. Беше изтъкнат проблема, че ползвам привилегиите от това, че се чувствам у дома си, но без да поемам съответните задължения. На пръв поглед нищо и никакво, но аз дълго време разсъждавах върху тези думи. Не, че нещо се промени от това, още повече че тогава нещата тръгнаха главоломно надолу, просто се чувствах кофти, че той мисли така. Още повече, че ситуацията беше много деликатна, понеже се стараех минимално да се бъркам в „личното пространство“, което за мен изключва именно тези мои действия, за които получих упрек, че не изпълнявам. Особено, след един крайно неуспешен опит да бъда от помощ при простирането на прането, когато в резултат бях нахокана по причина, която така и не разбрах. В резултат просто стоях там някъде в средата на пространството и нищо не смеех да правя, нищо не смеех да пипна.

Сега, когато не се решавам да попитам какви сме и какво правим, се върнах в изходна позиция – онова там не е моят дом, дори преди всяко сядане на чинията леко се поколебавам. Да, продължавам да върша единственото, което правех и преди – да мия чашите, което е по-скоро жест на добра воля, понеже знам, че му е неприятно. Троха в океана. И единствените местенца, на които се чувствам по-свободно са левия край на дивана в хола и леглото, но само когато и той е в него. Но знам, че много малко ми трябва, за да започна отново да мисля за „нашия дом“.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

9 Comments

  • kathryn казва:

    Има два варианта един дом да стане твой и ти сестро, за съжаление не си нито в единия. Единия е да те поканят, което е толкова категорично, че няма да има съмнения, какво е. Ако има съмнения, не е било точно тоя вид покана. Втория е да го придобиете заедно.
    Ся, що не ползваш тоалетната чиния и най-вече какво се случва, когато не я…предпочитам да не се замислям.

  • Гарга Рошава казва:

    еми, аз съм си перманентно бездомна по твойта дефиниция, кво да се прави…
    и писах за сядане, не за ползване, но това е дребна подробност. а ти къде пък видя сравнение на сърцето с кенефа?! кенефа в случая е символ на това да се чувстваш у дома си някъде. между другото, познавам хора, за които това е много по-голям проблем, отколкото за мен.

  • Стойчо казва:

    Хм, нищо не сплотява повече един колектив от взетата общо ипотека… ;)

  • Гарга Рошава казва:

    ох, ама вие, хора, наистина четете много буквално. какви ипотеки, какви придобивания? говоря за място, може и палатка да е, където едни хора се чувстват у дома си, а други не. интересувам се кога и защо човек приема дадено място за свой дом и това няма нищо общо с материалното. нито дори със семейството, може да се преместиш сам, на ново място, което си купил със собствените си пари, изкарани с пот на челото и пак да не се чувстваш у дома си.

  • kathryn казва:

    Не чета буквално, а казвам буквално. За мен и както се оказа, за повечето хора точно това са начините да се почустват у дома си.

  • Гарга Рошава казва:

    не знам защо, но днес се чувствам особено нетолерантна към чуждото мнение. и въобще към хората, които не са аз.

  • Len казва:

    Въпреки,че бях обещал да не пиша докато не вдигнеш кегела….. Я си признай вие двамата пръцкате ли си заедно, спокойно и съвсем откровенно под завивките ? Ако не го правите – ЗАБРАВИ ! Прането на бельо няма нищо общо със интимността и душевния комфорт ! :)

  • Гарга Рошава казва:

    ама и въпрос ми зашлеви! пръцкаме си, но тайно или случайно, придружено с изчервяване и извиняване :)) също така се и оригвам(е). въпреки това смятам, че тези граници лесно могат да бъдат преминати. макар че е напълно възможно това да е поредното нещо, за което аз имам едно мнение, а той – съвсем обратното и невъзможността да си пръцка на воля всъщност да се появи като поредния голям проблем, за който съм причина. 8-|
    и защо пак не четете?! простиране казах, не изпиране! въобще нямаше мои дрехи там… и бельо не знам имаше ли. ма тва са дребнави подробности, които в случая не са важни.

  • Гарга Рошава казва:

    и двете са верни – хем си пръцкаме, хем е проблем…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline