Хроника на една предизвестена връзка*

Прясно приключилата ми (за последен път) връзка продължи цели осем месеца. Точно като предната, даже бяха същите месеци и приключването дойде отново с Великден. Само че за разлика от предните ми няколко драми, в блога тя не получи почти никакво внимание. По разни причини, основната от които – че просто не чувствах потребност да пиша тук. Може би защото наистина много разговаряхме и обсъждахме всеки проблем многократно. Това имаше известен ефект, в повечето случаи временен, колкото да закърпи отношенията до следващото скъсване. Сега, след края, не мога да скрия от себе си, че се връщам многократно към различните етапи от връзката – добри и лоши, най-често смесени. Чудесно знам, че след време лошото ще бъде забравено, ще си спомням само хубавите неща, които ме караха да продължавам да искам да съм с него и дори може да започна да съжалявам, че всичко е свършило. А до тогава – реших да разкажа (най-вече на себе си) за времето, което две души и сърце и половина прекараха заедно.

Зачеване

Той се свърза с мен, без да ме познава, без да знае дали съм мъж, жена или (агент на) бившата му, с която се беше разделил точно когато и аз с моя. Търсеше компания за бира, явно самотен, аз пък – лекарство за разбити сърца. Не отвърна на плахия ми флирт, след като се опитах да го убедя, че съм жена и то не неговата. Недоверието му и съмняването във всяка моя дума взеха да ми омръзват. Отписах го.

Месец първи (август-септември)

Започна да ми липсва, когато не си пишем и продължих да търся контакт с него. Разговорите ни бяха доста странни – от съвсем смислени и интересни през деня до напълно неадекватни вечерта, оставящи ме в недоумение за това какво се случва в главата му. Захапах предизвикателството – този мъж трябва да стане мой! Пуснах всички оръжия, за да му завъртя главата. Май получих обратен ефект – той завъртя моята. Междувременно духовете на бившите ни витаеха в разговорите почти непрекъснато, което дразнеше и двама ни.

Месец втори (септември-октомври)

Разговори, писане, виртуален секс по няколко пъти на ден… Започнаха да се промъкват и намеци, че е влюбен. Успях – това е моят човек! Решено – отивам да го видя на живо. Той до последно не ми вярваше и за мен вече стана въпрос на чест да изпълня обещанието си. Бившите се явиха не само в духовна форма. Моите (гадже и приятелка – тогава вече бяха заедно) – на един базар, неговата – като досаждаща му и притесняваща ме особа от съседния вход. Въпреки всичко, дори и да не го осъзнаваше, той ми помогна страшно много да преодолея окончателно моя бивш. Срещата беше… не чак каквото очаквах, мина доста по-сковано, притеснено и омекнало, но достатъчно, за да видя потенциал и да призная и пред себе си – влюбена съм. Макар да не разбирам защо?!

Месец трети (октомври-ноември)

Желаехме се все повече. Аз пак ходих при него, този път прекарахме цялото време заедно. Понеже нямаше никакви пари, се наложи да купя ядене за нас и майка му, която така и не видях, нищо че беше в същия апартамент. Всъщност никога не се запознах с нея, макар тя да присъстваше през повечето време. Но пък той ми каза една страшна тайна, свързана с нея. Видях как може да пие денонощно – сутрин вместо с вода да продължи с алкохол. Не ми хареса.  После беше негов ред да дойде тук. Платих хотела, без да забележа особено притеснение от негова страна за това. Все пак изкарахме два чудесни дни, щастливи заедно. Обичах го, въпреки моментните отвратителни настроения, които го обземаха внезапно, опустошаваха ме и след това отминаваха също толкова бързо, оставяйки ме да си ближа раните по няколко дни.

Месец четвърти (ноември-декември)

Разбрах, че страшната тайна е била лъжа. Даже не помнеше, че не ми е казал за това. Хванах и други дребни лъжи. Обеща ми всякаква помощ, свързана с магазина и легалната раздяла с бившата ми съдружничка/приятелка. Неговата бивша пък го причака в засада, за да го удари и напръска с лютив спрей. Съвсем скоро след поредното ми посещение, в един и същи ден ми обясни колко много е влюбен в мен, как не може да си представи да прави секс с друга, самозадоволи се докато си пишем, пожела ми лека нощ и отиде да изчука бившата си. На другия ден ми призна и обвини мен – направил го заради това, че все съм говорела за бившите си. А аз, глупачката, дори прекратих почти всякакви контакти с други мъже, само и само да не ревнува. Казах, че това е краят, но не можах да си представя живота без него. Реших да опитам да го приема отново, но трябваше да се уверя лично дали ще мога. Пътьом минах да се компенсирам със стар приятел. Понеже беше гузен, нищо не каза тогава, запази си го за по-нататък. Продължих да го обичам, макар да ми беше трудно.

Месец пети (декември-януари)

Реших, че повече не искам да ми помага за магазина. Всички велики приказки, какво ще постигнем с него, излязоха въздух под налягане. Той не правеше дори нещата, за които се бяхме разбрали и за които „го наех“ като му дадох пари, за да си изкара нужен документ за работа. Исках да му помогна финансово, но не исках и да го унижа или обидя, за това въведохме тези отношения работодател-работник – уж всички да са доволни. Е, аз не бях. Моментните му отвратителни състояния, в които се сдухваше и заяждаше с мен, продължаваха. Но пък виртуалният секс вървеше нон-стоп и дори беше по-интересен, вълнуващ и резултатен от истинския. Решихме да вдигнем адреналина на връзката като го поканя у нас преди празниците. Изпратих му пари за двупосочния път, с резерва, които той изхарчи незнайно как, понеже се наложи после да му взема и билет за връщане. Подари ми лампи за саморъчно направения от него лайтбокс. Всъщност този подарък беше най-милото и единствено нещо, което той направи за мен. Изкарахме няколко наистина щастливи дни. Може би дори най-хубавите от цялата връзка. Разбира се, щом си замина, скапването продължи. И все пак го обичах, макар да си играеше с търпението ми.

Месец шести (януари-февруари)

След празниците дълго си липсвахме, понеже боледувах. Научих още смущаващи истории за него. И разкрих някои нови лъжи. Вече ми се струваше нормално и не се впечатлявах особено, правех го само за спорта. Накрая не издържах и отидох при него. Вбеси ме още докато пътувах като сто пъти звъня, все по-пиян. Дори си мислех да се върна обратно. Както винаги, сексът, макар и скапан от алкохола, пооправи нещата. Макар че два часа, след като си тръгнах, вече пеехме старата песен. Изпитах невероятно облекчение, когато най-после батерията ми свърши и телефонът се изключи. А той беше толкова пиян, че залитнал и си пукнал ребрата. Разбира се, веднага станах виновна, че не си вдигам телефона. Заради ребрата повече време започна да лежи и да не си пишем колкото преди. От време на време на стената му във Фейсбук се появяваха кратки обвинителни текстчета, в които той ме тагваше. Представяше едностранчиво някоя ситуация, която задължително ме описваше в ужасна светлина. Висяха цяла нощ и изчезваха на сутринта, когато изтрезнее. Все по-трудно ми беше да го обичам.

Месец седми (февруари-март) христо балканджиев

В началото на февруари дойде за един дългоочакван уикенд заедно. Наех му стая за нощувка. Нещата вървяха тегаво. Уикендът стана 4-5 дневен, като през това време се карахме няколко пъти. Този път бях виновна, че не съм му намерила работа. Започнах да нямам търпение да си замине. Спретна ми един публичен скандал на плажа, крещя ми в лицето, бутайки ме с ръка. Ако не беше толкова пиян, едва ли щях да се въздържа да не го набия. Този път проблемът не беше в бившите ми, а в законния. С това вече престъпи границата. Разделихме се с крясъци и хвърлени по него обувки. Вечерта вместо на гарата, се появи у нас, въпреки, че не бях сама, още по-пиян. Остана, понеже имаше интервюта за работа, а аз му дадох още пари за стаята и за храна. Когато го взеха на работа, наех за него най-евтината и мизерна квартира, която намерихме, понеже се очертаваше да го издържам поне няколко седмици още. Започна още няколко работи, на които не се задържа – не му харесаха или не го харесаха. Прекарвахме всеки възможен ден заедно – от сутрин до вечер. През повечето време ни беше хубаво, бяхме щастливи дори. Невъзможните дни обаче се оказаха сериозен проблем, въпреки че през повечето от тях успявахме да се видим за повече или по-малко време. Единственото нещо, за което го бях помолила, беше да уважава това, че все пак не съм свободна. Нещо, което той не направи нито веднъж. Подозирам, че просто искаше да направи така, че да ни хванат и да остана само негова. Не спря през няколко дни да ме пита дали съм съгласна да си намери друга и да има и двете ни. Вече ми беше ясно, че рано или късно това ще се случи. Продължавах много лесно да го хващам в разни малки, ненужни лъжи. Обидно беше. Разбрах и че първите 1-2 месеца, когато твърдеше, че ме обича, не е било вярно. Каза ми точно кога се е влюбил – на края на третия ни месец при разходката ни в Балчик. Оказа се и че се е разделил с бившата си не три месеца преди да се запознаем, а почти два месеца след това. Разкри ми още отблъскващи тайни за себе си. Вече дори престана да ми пука дали са истина или не – и двата варианта бяха достатъчно отвратителни. Накрая не издържахме, поговорихме и решихме, че е най-добре да се разделим. Последваха двустранни сълзи, сополи. Поне щяхме да останем приятели, но аз го пуснах, нали го обичах… За да ми е по-малко трудно да преодолея раздялата, реших да загърбя Фейсбук. Така разбрах, че там имало хора, на които ще липсвам. И някой, който ме обича.

Месец осми (март-април)

Не издържахме, след няколко дни се събрахме отново. Оценявах това, че беше започнал да се променя – малко по малко, но се забелязваше. Започна работа, която най-после хареса и вършеше с ентусиазъм. Вече виждах как ще смени квартирата с нормална, която да стане нашето любовно гнездо. Започна повече да контролира пиенето си, да не се сдухва и да си го изкарва на мен по време на дните, в които не можеше да сме заедно. За това допринесе и завръщането му в интернет – започнах да му давам и пари за клубове, само и само да му е по-леко. А той веднага се развихри там. Всъщност, започна да прекарва повече време и от мен – когато е у нас ползваше моя компютър, а след това клубния. В същото време се сърдеше, че си намирам занимавка с телефона, докато той си чете сайтовете. Дори си тръгваше по-рано от нас, за да отиде в клуба, откъдето да си пишем. Не ми беше особено приятно, но нищо не казвах, само и само да се чувства добре. Всъщност точно така разбрах за още и още лъжи и свалки… които са продължавали през цялото време докато е бил с мен. Да прочета, че още преди няколко месеца след като ми е казал, че ме обича и отива да спи, понеже го болят ребрата и не може да стои прав, а след това казва на няколко от бившите си, че мисли за тях, че му липсват, иска техни снимки по бельо, представя си секса с тях, ми подейства като плющящ шамар в лицето. А да открия след това и активен профил в сайт за запознанства, където отново през цялото време се е пробвал с разни непознати, вече не ме и изненада толкова. Това, в комбинация с 40 обаждания по времето на един уикенд, в който не можеше да сме заедно, беше повратната точка, в която се пречупи нещо в мен. Все едно се събудих от дълъг кошмар. Успях да се видя отстрани – унизявана, използвана и лъгана. През последните два месеца той всеки божи ден ме караше да се чувствам виновна – за това че е гладен, ходи километри пеша, живее на гадно място, докато аз си живея в уютния дом,  спя в удобното си легло и не прекарвам цялото си време само с него. Нищо, че му дадох дрехи, обувки, хавлия, място за къпане, пране и бръснене, защото той беше дошъл за един уикенд, помните ли? – всичко, каквото можах да заделя за него, без да предизвикам подозрения. През последните четири месеца и особено през последните два, повече от 2/3 от заплатата ми отиваше само за него. Той харчеше с размах, какъвто не очаквах от човек, който няма какво да яде. И дори не помнеше къде отиват 20-30-50 лв. на ден…След което пристигаше гладен и уморен, понеже няма пари за билетче за автобуса и се сърдеше, ако му дам само пет лева. Всичките ми опити да го убедя, че това е просто необходим етап, че нещата ще се подобрят щом започне да взема редовна заплата, смени жилището, пусне интернет – останаха напразни. Аз бях виновна и толкова! Макар в София той да не живееше много по-различно – пак беше сам, без приятели, пак нямаше пари и ходеше да проси, пак спеше на изтърбушено легло… Да, знам, разликата е, че онова все пак е домът му. Макар, че за двата месеца във Варна той да опозна града по-добре от мен и да се запозна с повече хора, с които да може да излезе на бира, отколкото аз за 10 години.  Намери си дори резервна мацка, която само чака да и щракне с пръсти. Но това не го удовлетворяваше. Сърдеше се дори за това, че като се видим съм искала много секс. Това го било отблъсквало. Но пък започна да си прави по три чекии преди да дойде при мен, мислейки за друга.

EDIT – Не си е правил по три чекии. Всъщност наистина е чукал друга. Това го призна току-що. С което направи така, че да не съжалявам и грам за раздялата ни. По-скоро започнах да съжалявам за това, че изгубих толкова време, нерви, чувства и пари. Никога няма да се науча!

Израждане

Огледах се отрезвена и видях пред себе си един пропаднал, истеричен невротик, престъпна отрепка, както го бях нарекла преди много време, слаб и жалък. Караше ме да се радвам на времето, в което не може да сме заедно, понеже тогава си почивах от него. Вече дори не предизвикваше съжалението, което изпитвах към него преди. Беше започнал да ме отблъсква, от животинското ни привличане не беше останало нищо. Това, че пристигаше при мен все по-пиян и небрежен (слаба дума), съвсем не помагаше да го пожелая отново. Нито отчаяния опит да ме нарани, залагайки на ревността и ниското ми самочувствие. В същото време до себе си открих един обикновен мъж, с обикновени проблеми, които приема без драми, сълзи и тропане с крак. Прииска ми се много силно да оставя зад себе си тази извратена връзка, която продължи колкото създаването на едно недоносче. За това се обърнах за подкрепа и щастие към този, който беше открит и честен с мен от самото начало, който ме обичаше заради това, което съм, без да ме подлага на психически тормоз с хленчения и невъзможни искания. Да почувствам отново искрена загриженост, нежност и чиста любов ми дойде като еликсир за душата.

И за да не решите, че съм безчувствена и студена кучка, каквато се опитва да ме изкара той, ще призная, че все още го обичам. Вероятно част от мен винаги ще го обича. И ще ми липсват хубавите ни моменти. Но преди някой да си помисли, че бих го приела обратно, ще парирам – този път не! Здравословният егоизъм няма да ми позволи. Както и това, че вече продължих напред.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

*избрах да моделирам точно заглавието на Маркез ден преди да умре… Съдба.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

христо балканджиев