Тия дни било пълнолуние. Отново. Аз малко със закъснение разбрах, но това обясни, може би, някои странности, случващи се с мен. Или поне ми се прииска да ги обясня с пълнолунието.

Чак сомнамбул не съм. Но често се блещя срещу кръглата луна, светеща като улична лампа. В моменти на самота и романтичен копнеж дори ѝ говоря. Карам я да предаде много поздрави и целувки на обратната страна на земята. И така докато сме улисани в сладки монолози, се оказва, че пак е станало посреднощ, а на мен не ми се спи.

А най обичам да вия срещу луната когато е разстлала отражението си по морските вълни. В такива моменти винаги се сещам за една случка отпреди няколко години, която сякаш беше излязла от тинейджърски любовен филм – огромна луна, лунна пътека, спокойно море, аз, едно гадже, на водно колело, нощно къпане, любовна игра, и за да ви забия съвсем – делфини, прескачащи лунната пътека на 50-тина метра от нас. Идилия! Поне имаше условия да бъде, само дето не се получи с този човек. Но споменът за луната си остана. Беше почтииии като на тази картинка.

И пак да кажа за безсънието по пълнолуние. Имало си научно обяснение. Както и това, че някои хора (включая моя милост), стават сприхави, раздразнителни, избухливи и въобще кошмарни за общуване. Било доказано, че при страдащите от безсъние по време на облещена луна, от хипофизата се отделя по-малко мелатонин от нормалното, а този хормон бил „хормонът на младостта“. Появява се в кръвта само нощем и изчезва денем. Производството му се регулира от светлината, попадаща в ретината. Явно за това като ти свети в очите голямата луна, той не се произвежда в достатъчно количество и не спим. Ами ако си сложим щори? Явно не е само това.

Друга теория, която срещнах, е че както при пълнолуние приливите и отливите са най-големи, така и влиянието на луната върху водата в човешкия организъм (която не е никак малко – цели 2/3), било най-голямо. И се разливат из организма ни разни адреналини (които пък спират производството на така сладкия и желан мелатонин), полови хормони и какво ли не още. В резултат – освирепяваме от глад (всякакъв), раждат се повече бебета, прави се по-страстен секс и има повече престъпления. И оттам – появили се легендите за върколаците. А дали са само легенди? :twisted:

Позволявам си да пусна едно стихче, което вчера намерих в мрежата и много ми допадна за темата, в заглавието е линкът към сайта, от който го взех, дано не ми се сърдят.

Любов по пълнолуние

Какво си мисли младата вълчица,
загледана във пълната луна,
изострила инстинкта си на хищник?
Напрегната.
И тъжна.
И сама…

Той все не идва… А в кръвта пулсира
стаена болка, непозната страст.
Крещи сърцето, блъска се, умира…
Агония.
Възкръсване.
И непозната власт!

Премина тръпка през изопнатото тяло,
гърдите Й проби първичен зов.
Мълчи луната – нямо огледало
на трепети,
на страст…
И на любов!

––––-

автор: ma_gi

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!


[twitter-button]

1 Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline