Продъжлавам да се лашкам от щастието и еуфорията към депресията и тоталното отчаяние и обратно. Вече надух главите на всички, на които можах, а все още изпитвам нужда да се самосъжалявам. Главният виновник отдавна си легна сладко да спи, а аз останах сама с разбитата си психика. Сега е моментът блогът да си изпълни още веднъж задачата на безмълвен душеприказчик и пак да приюти жалкото ми мрънкане.

Мислех, че емоциите ми малко са се уталожили през последните дни – и положителните, и отрицателните. Не било така обаче. Само са чакали някоя лека провокация, за да се излеят като есенен дъжд отгоре ми. И такава не закъсня. Когато половинката попита с тъжна физиономия какво е направил, та вече не си лягам вечер с него и по цяла нощ ме няма в леглото, цялото съжаление и отчаяние ме заляха отново. Не можах да удържа за дълго потока от горещи сълзи, гарниран с онова ужасно чувство, че го предавам, наранявам и че той с нищо не е заслужил това.

Ах, как имам нужда от едно силно рамо сега! Рамо, на което да се опра, да почувствам силата му, да се отпусна на него и да си доплача. Рамо, от което няма да чуя критика и непотърсени съвети, а само: „Знам какво ти е. С теб съм!“ Едва възпирам инстинктивното си желание да се сгуша в половинката, да му разкажа всичко и да потърся утеха при него. Само че знам, че направя ли го, всичко ще свърши, а аз ще остана сама. Поне за известно време. Но пък това ще е най-трудното време. Не знам как бих го преживяла.

Защо трябва толкова да боли? Защо не мога просто да спра да го обичам, да го предпазвам и да ме е грижа за него? Щеше да е толкова по-лесно, ако нямаше чувства, можеше дори сама да му събера багажа. Но не, трябва да е сложно и болезенено, както винаги! А аз да продължавам да се разкъсвам от съмнения и страхове. И вероятно години наред ще се питам правилно ли съм постъпила… Точно както предния път.

Моля, някой милостиво да ме застреля. Сега!

-Извинявай, вината не е твоя, но… мисля, че трябва да се виждаме и с други хора. Просто се нядавам, че винаги ще си останем най-добри приятели. Ти наистина значиш толкова много за мен. – Наистина ли? Би ли поела куршум заради мен? – Да, всъщност мисля, че бих. – Сладко…
 

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

 

7 Comments

  • kathryn казва:

    Лелеее, верно си безобразно мрънкало! Освен всичкоте други безобразни неща.

  • Гарга Рошава казва:

    ся, ако нямаш намерение да ме застреляш, че да не се мъча, ич и не ме критикувай! :P

  • Аз казва:

    Гарга Рошава…..поразително си права…да можех да си поговоря сега с някой като теб!!!!Боли ме до пръсване….всичко!

  • Ранен казва:

    Не знам точно за какво става дума, но трябва веднага да му разкажеш на човека всичко което чувстваш! Не го върти на шиш като го държиш в неведение, защото после може да те намрази, колкото и да е мил и добър. Мъжете не са ясновидци. Най-лошото, което можеш да причиниш на един мъж, който те обича и не спира да търси вината в себе си е да го държиш в неведение. Кажи например: „Просто чувствата ги няма“
    Това не е съвет. Просто размишления по десетопръстната система.

  • kathryn казва:

    „…един мъж, който те обича и не спира да търси вината в себе си..“ Къде има такива мъже? Искам да срещна поне един, половин, четвъртинка… :D

  • Ранен казва:

    Е, вече няма! Аз бях последният :)) Романтизмът ми вече е умрял или може би е в будна кома.

  • kathryn казва:

    Ех, защо ли не съм учудена!?! И какво общо има тук романтизмът?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline