И понеже това е така, мисля да напиша (отново) нещо за себе си – какво се случва с мен напоследък, понеже така и така не ми се пишат някакви специални статии, които нямат нищо общо с мен.

Първо за блога – той си е мой, обаче аз напълно съм го зарязала по течението. Не съм забравила, че още вали сняг в него, макар да е време за откриване на плажния сезон. Някак си нямам голямо желание да се занимая с тая малка подробност, макар да предстои ново плащане за адреса. В ТБЛ не ме отчитат близо месец. Не, че ми пука, но може би, някой ден, ще направя нещо по въпроса. До тогава – имате си блогрол – употребявайте го. Нищо не се е променило при мен, освен, че ме мързи да пиша, повече от всякога.  

Косата ми е синя – отдавна се канех, трябваше да стане преди половин година, но намирането на синило се оказа голям проблем. Е, вече съм като Малвина и ужасно много се кефя! Не подозирах, че ще ми хареса чак пък толкова, но просто се обожавам! Колкото и да е нарцистично, по цял ден стоя с огледало в ръка и си се възхищавам. :D

Отслабнах – за сега с 11 кг, скоро и с повече. Или поне се надявам. Чувствам се добре, леко ми е едно такова. Защо ли? :?

Сериозно се ре-запалих по цветята, отделям им сравнително доста време и още повече доста средства, радвам им се, а те в замяна дори цъфтят. Е, в повечето случаи, не по мои заслуги, но ми действат добре. 

Мечтая – за къща, двор, място, зимна градина, време, друг климат и по-малки географски ширини. Пари ми не требват. ;-) Е, за сега се задоволявам с балконченце 0.7 х 2 метра.

Семестърът свършва – голям кеф! Със сигурност студентите не се радват колкото мен. Е, остава ми да проведа още два изпита, но то е песен. Лято иде, хора! B-)

Бохемствам – много активно, колкото и да си противоречи това със самата същност на бохемството. Вече дори имам и широки, лежерни дрехи, подходящи за тази дейност. Открих един нов коктейл – Кръстница. Чудесен е, независимо от смисъла на думата, която има в западна България (тази, която дава името си на нечие дете), или в източна такава (еквивалент на кумата – основен свидетел и съучастник на булката в нейното безумие).  Сипват се 2:1 – водка:амарето, с натрошен лед. Е, изпих водката, която купих за празненството за рождения ми ден в службата, но те няма да разберат. (Лен, на 27-ми, 13 ч., 411 ст, мисли му, ако не дойдеш!)

Снимам. Много. Толкова, че не смогвам да си приведа снимките в приличен вид. Откак открих чудесата на HDR-а, докато съм на полето искам всички снимки да са такива, но после пред лаптопа – меракът ми се изпарява яко дим. Направихме си тазгодишните фото-разходки, но дори и това не ми се описва. Както и чудесният стоп, който наскоро направих до София и обратно. Другата седмица – пак.

Започнах да пиша книга. Не за друго, а защото мъжо ми донесе един прекрасен тефтер и една химикалка – количка, които просто крещят да седна и да ги използвам. И аз седнах. Вече съм на осма страница. Това си е почти цялата първа глава. Но заради егоизма си мисля за сега да не пускам откъси тук. За сега, казах!

Ще ходя на изпращане на абитуриентка. Не ми се е случвало от поне… хммм… а бе, много години. 5-6 да речем. Дори измислих букет с дървена лъжица и готварски черпак, но в последствие идеята отпадна, за мое голямо разочарование. Вълнувам се, не знам защо, но почти все едно аз ще съм абитуриентка. Въщност, не би било лошо да повторя, първият ми опит беше доста неуспешен. Не съм ви разправяла, нали? То не е и за разправяне де. За една вечер – два стриптийз бара и едни 200 мл водка на екс. След което тъмнина и тишина – алкохолна кома с акушерска ръкавица, пишеше в „Домашен лекар“. От тогава започнах да пия с малки суми, но редовно, за да не се стига пак чак до там. Поне имах хубава рокля, даже още ми става, макар да ми стои нелепо. Мама ми я уши от собствената си абитуриентска рокля, не исках и да чуя за друго. Би ми отивала на косата сега…

А, да, ще си правим ин витро, живот и здраве. Все още ми е трудно да си се представя с потомство, но ми е време да се приземя. Може би… Междувременно, не бих отказала компанията на Кичо ;-)

Ами… май няма друго интересно край мен. Животът е чудесен, пърхат пеперуди, миришат разни цвекета, котката все още повръща, жабите ще раждат, всичко си е по старому, макар и не съвсем. Щастлива съм, въпреки старите сенки, спотаени в храстите. Или може би, именно заради тях? Хаос-ът все още владее душата ми. Планирам дребни, но велики дела. Сипете по още една „Кръстница“!

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!


[twitter-button]

10 Comments

  • Milena казва:

    Еее, ама мяркай се по-често де. ;)

    11кг.много бе. Е, то зависи и за колко време.
    Иначе се занимаваш с интересни неща. Стана ми любопитно за книгата. :)
    Може да смениш снежинките от фона с мидички. ;)

    пп.аз те чета през блогрола.
    пп1.много хубава сника на деня.

    Ааа, и успех забравих да пожелая за новите ти намерения. :)

  • morrt казва:

    И аз съм си тук.
    Радвам се, че си щастлива.
    Успех в Начинанието.
    „Нацъках“ копчетата.
    :)

  • Гарга Рошава казва:

    аз се мяркам ежедневно, ама само да сменя музиката и снимката (така се радвам, че все пак някой зяпа и по снимките :D )
    11-те кг са от времето на ония шоколадови трюфели, до сега. бавно, но славно, не ми пречи.
    а книгата… не казвам нищо, докато наистина не заприлича на книга. тогава някъде катрин обеща да отрече, че ме познава :)) за сега съм написала със 7 стр. повече от първата книга, която писах и с 6 повече от втората ;-)
    радвам се, че сте тук.

  • morrt казва:

    Книгата си е книга. Другото е важно. Книга можеш да напишеш винаги. :)

  • Len казва:

    Ще пробвам да намина,макар че по това време съм квестор и ще ги инквизирам подобаващо :) Това с книгата е интересно. Въпросът е колко време ще отнеме…., но с постоянство и пиянство … ;) Коктейла също е интригуващ !
    Ах да.Щях да забравя. В бърлогата ти освен гъбите има и един музеен експонат,който много се нерви,като го попитат нещо докато е забил нос в хартиите.На всичко отгоре не обича и бонбони (а имаше цяла ГОЛЯМА кутия на бюрото само с 1-2 взети).Радвам се,че си щастлива! :)

  • Ondine казва:

    :D Важното е да ти е гот пък всичко останало все ще наредиш из „пъзела живот“

    п.п.верно ли си синя?супер! :)))

  • kathryn казва:

    Последната картинка уби всичко детско в мен :D
    Иначе, радвам се, че съм ти създала приятни емоции. Ще се постарая за утре и най вече: 11 килограма?!?!?

  • Nightwishel казва:

    Стискам палци за инвитрото, че е трудна работа.
    И искам една снимка на косата, не ми я пробутвай ти Малвина.
    :D

    пп. Аз с пет килца се мъча вече колко години, завиждам леко…бравос!

  • kathryn казва:

    Не зная, къде да се включа…като не пишеш /почти/ нищо ново. Силно стискам палци, да стане, каквото трябва. Може и да съжалявам, но вече съм обещала, ще гледам бебета. И не на последно място, хайде идвай си по дяволите, нима заслужавам да ме пренебрегваш заради хаоса около теб или интерса ти към анимационни герои и други подобни?!?!
    П.П. 5000 лева, е***и, тия въобще не си поплюват!

  • Афродита казва:

    Стискам палци! Всичко ще е наред!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline