Минаха. Толкова дълго ги чаках, с такова нетърпение, а те взеха, че минаха за три дни. И то не по най-добрия за мен начин. Представях си как сме с весела компания, денем миткосваме из плажовете на Калиакра, хапваме миди на Дълбока, запиваме преди да влезем и въобще все хубави неща, както е било неведнъж преди. Вместо това си останахме сами като кукувици само двамата с половинката, бедни като църковни мишки, всеки ден блъскахме път натам и обратно, уморени като кучета, в следствие на което денем нямахме сили да правим нищо интересно и да ходим където и да било.

Първия ден не си носех фотоапарата и като видях, че тази година не е забранено и всичко живо снима като изоглавено, се пукнах от яд. Щото и това ми е мания. Но пък концертът беше хубав.

Виж, втория ден… там всичко се обърка! А трябваше да е върхът на сладоледа. Кой ме би през главата да се обръщам назад?! Тогава го видях. Моят ангел. С неговия ангел и с новата си любов. Която вече никак не е нова. Значи можело… Не ми вярваше като казвах, че няма невъзможни неща. Но е повярвал на нея. И за нея е сътворил чудеса. Нека. Майната му. Яд ме е, че ги видях още в самото начало, стоейки там, щастливи, един до друг, хванати за ръка, влюбени, без да го крият от никого… Оттам нататък вечерта ми беше просто съсипана. Не можаха да ме разсеят дори и Гардиън. Гадни мисли се блъскаха в главата ми, през цялото време се опитвах да ги отблъсна, налагайки други мисли върху тях, мислите за предстоящата тръпка (а тоя тенекеджия ще го кастрирам, ако го видя някога :evil: , но това е друга тема). Неуспешно. На тръгване ми се прииска да им се обадя, от кога чаках такъв момент. Но това беше преди последното сбогом. Разумът (или инатът?!) надделя. Гледах ги как си тръгват, минавайки край мен. А половинката вече знае много неща, които не знаеше. Така май е по-добре.

През третия ден нещата не станаха по-добри. Групите ми бяха безинтересни, хората още повече, почувствах се съвсем сама сред тълпата, спихнах се могъщо, затворих се в себе си, наложих маската с втренчения в нищото поглед и се размечтах за друго време и друго място. Баси бурсука съм!

Така мина тазгодишният Калиакра Рок Фест за мен. Доста под очакваното. Но не заради групите и музиката. Сама съм си отговорна за изживяването. Така че няма смисъл да виня никого. Не го и правя. Просто ми се иска да беше друго…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline