Хем уж не съм съвсем идиот, хем непоправимият ми романтизъм ме прави доста наивна. Така се стига до един тъничък момент, в който аз знам, че нищо няма да излезе и че рано или късно всичко между нас ще свърши, но същевременно вярвам, че тази наша любов наистина е специална и ще устои на всички изпитания, на които я подложим. Вече не съм на 18 и уж не би трябвало да ми е присъщ наивитета, характерен за хората без опит и без драскотини от живота. А може би точно на базата на сърдечния опит, който съм натрупала през последните 20 години, мога да определя това, което се породи между нас, като нещо уникално, преживяване веднъж в живота. Може да не е идеално, но това само го прави по-истинско. Никой не е казал, че всичко ще е само цветя и рози, напротив, колкото повече трудности и препятствия преминем, толкова по-сигурни ще бъдем в чувствата си. Смятам, че не бива с лека ръка да захвърляме всичко при първата пречка, тези чувства са прекалено ценни, за да се откажем така лесно от тях. И най-вероятно никога повече няма да ни се случат в този живот.

Аз все още чувствам онова, с липсващите крайници, когато не съм те чувала и виждала отдавна и не знам къде си. Изпитвам нужда да чуя гласа ти, да усетя прегръдката ти, да вкуся целувката ти – ей така, без причина. Казах ти преди време, че имам нужда от теб, а ти попита защо и аз не можах да обясня. То е като да обясниш нуждата от слънчевите лъчи, от свежия въздух, нуждата да бъдеш обичан. Много ме боли, че ти не изпитваш същата нужда от мен, даже напротив – по-добре ти е без мен. Тайно ми се ще да вярвам, че това е само поза и че всъщност и ти ме обичаш така, както аз теб. Така, както в началото.

Не съм се отказала да се боря за нас. Разменихме си ролите – преди ти твърдеше, че ще го правиш и няма да спреш, освен ако аз не пожелая. Само ме е страх да не натискам прекалено силно и пак да те накарам да се отдръпнеш от мен. Но какво да правя, като толкова силно те желая? Усещам липсата ти почти болезнено. Не спирам да мисля за теб, сънувам те всяка нощ, а то дори не е нещо, което мога да контролирам.

Вземи ме, моля те! Цялата съм твоя.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline