Кръгъл идиот

Не, не друг. Аз! Чувствам се като един кръгъл, добре оформен, съвсем завършен и невероятно наивен идиот. Винаги съм мислела, че съм имунизирана против подобни изпълнения, но ето, че за пореден път се проявих като един наивник на средна възраст. Чувствам се жертва на един от най-старите и евтини номера, които мъжете прилагат на жените. На слабите и тъпи жени. Кога аз станах една от тях си остава загадка за мен, но явно мозъкът ми вече се е желирал и това не е останало незабелязано. Почти паднах в капана, от който нямаше измъкване. Сега стоя и си блъскам главата, как можах да го допусна!

Искате мръсните подробности ли, хиени такива? Ето ги в кратце: появи се един мъж, който свали звезди от небето и ги сложи в краката на една жена. След което се отрече от това, но тя беше толкова уверена че той нещо се е объркал, че продължи да му вярва, дори и когато той и каза истината – че я лъже.

Добре де, тук бях малко по-драматична от реалността. Работата е там, че бях готова да захвърля целия си досегашен живот, да го преобърна с хастара навън, само и само да бъда с този мъж, когото толкова много обичам и който твърди, че чувства същото. В началото изпитвах немалки угризения, свързани с другия мъж в живота ми, но желанието да бъда с новия беше толкова силно, че бях готова на драстичната стъпка. Единственото, което ме спираше бяха противоречивите сигнали, които получавах отсреща. Те по никакъв начин не ми помогнаха да се чувствам сигурна и убедена в действията си, така че аз се лашках от едната крайност в другата, месеци наред. Въпреки това, не се съмнявах и за миг в любовта между нас и вярвах, че тя ще пребъде и ще повлече след себе си поредицата от събития, в следствие на които ние все пак ще заживеем заедно и ще бъдем едно семейство.

Да, ама не. Оказва се, че докато аз си мисля, че отношенията между нас все повече се оглаждат и напасват, за да придобият вид на съвместно съществуване, то любимият вижда нещата по точно обратния начин (и не за пръв път става така). Излезе, че всяко мое действие и всяка моя дума се подлагат на критичен анализ, след който влизат в категория „проблем“. Само че за поредния „проблем“ не ми се съобщава в момента, когато се случва, а се трупа там някъде на една камара с други „проблеми“ и само в някои критични ситуации се вади на показ. След дъжд качулка. И като резултат любимият става все по-твърдо убеден, че нас заедно няма да ни бъде. Но пък иначе много ме обича. И, по думите му, прави компромис след компромис, за които аз нямам и представа дори, т.е. – не успявам да ги оценя подобаващо.

А, да, забравих за личното пространство – поредната версия на свободата. Това било онова място, в което аз най-безцеремонно съм нахлула. И в което, очевидно, нямам място. Малко ми е странно, човек, който ме допуска във всичките си дупки, при това с удоволствие, да не ме допуска в банята си, примерно. За мен това е висша форма на доверие, докато за него явно е висша форма на нахалство. И как точно си представя, че двама души, живеещи заедно, биха опазили толкова широко лично пространство (и за да съм съвсем буквална бих добавила – в толкова малък апартамент)? Старая се да обгрижвам, проявявам любов и нежност – тогава се оказва, че обсебвам. Когато се отдръпна и гледам да не се набивам на очи и да не се пречкам – тогава ползвам привилегии, без да поемам задължения. Какво излиза – че от мен се очаква да бъда една малка, тиха и кротка женичка, която да мие чинии и да готви, но да не досажда на мъжа си, освен ако той не я повика? Съжалявам, но това е от някой друг филм, в който не участвам.

И всичко това, след онези гръмки уверения, които получих след Голямото фръцкане, че не иска да променям нищо в себе си, че вината е в него, че всъщност му харесва това обсебване или че дори не съществува такова извън неговата глава… Тогава официално бяхме разделени, макар и само за 10 минути. Не можел да понесе крайностите ми. Е, днес аз установих, че не мога да понеса неговите. Обичам го, но ако ще я караме така, ние наистина нямаме бъдеще. Не е нужно да съм врачка. Едната гола любов няма да ни спаси. И сексът ще е до време, колкото и да е хубав сега. А след това не ни остава нищо друго, освен раздразнението, породено от другия. Наистина съжалявам, че вижда нещата по този начин, че дребнаво дълбае в малките детайли, наричайки ги големи проблеми. Но още повече ме е яд за напразните надежди, които ми подхвърля от време на време. Като тази от миналата седмица – за детето. Или неколкократното предложение за брак. А сега стигна до там, че щял да ме прибере, ако все пак напусна мъжа си. Ама така, от съжаление и криворазбрано чувство за дълг, прозвуча.

А аз го искам, толкова го искам, че чак се мразя. Какъв идиот съм!

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!