Физиология на любовта

Вече повече от два месеца съм в плен на нова изпепеляваща любов. След като минах през началните фази, сега нещата лека-полека се уталожват. Вече мога да ям, да спя, по-лесно да си намирам място, когато не сме заедно, макар все още да не спирам непрекъснато да мисля за него. Главата ми не е постоянно пълна с памук, а само отвреме-навреме. Все още ми липсва болезнено, когато не е с мен, а когато сме двамата, продължавам да искам непрекъснато да го галя, целувам и прегръщам. Което, всъщност, води до конфликти.

Обичаме се силно и страстно, тук поне спор няма. Само че, проявленията на тази любов се оказаха съвсем различни при двама ни. Първите противоречия дойдоха още през първата ни нощ заедно, когато в един момент към зазоряване той поиска да спи, а аз бях изумена от това разхищение на време. И това не спря до там. „Проблемът“ със спането продължи още около месец. Оказа се, че аз въобще не мога да спя, дори и да искам, докато той може да спи непробудно по всяко време на денонощието. Дори се опита да ми пробута теорията, че това било нормално за мъжете, когато са влюбени (нещо, за което аз не намерих никаква информация в потвърждение). Постепенно си наложих да бъда добра и разбрана по този въпрос, което се улесни от това, че и аз започнах да спя що-годе нормално. Сега остава само той да ми повярва.

И тогава се яви друг проблем. Обсебването. Уж в началото му харесваше, макар и да виждах, че не пляска с ръце от радост, но поне не беше причина за конфликти. До момента, в който се превърна именно в това. Тук поне съм съгласна – мъжете и жените проявяват по различен начин любовта си. Или поне нормалните мъже и нормалните жени. Аз всъщност съм много щастлива, че си намерих мъж, който не се срамува да ме прегръща и целува пред други хора или на публични места. Само че, дори и на него му идвам в повече, както се оказа. Напълно го съзнавам, само че не искам да спра. Знам, че всичко това с времето ще отшуми и за това гледам да му се насладя максимално, докато го има.

Всъщност, така обичам аз – докосвайки с пръсти и устни, душейки топлата му кожа, отърквайки и чувствайки я с моята собствена. И ако го правя прекалено често, то е само защото обичам прекалено силно. Ситуацията се влошава от обстоятелствата, които ни пречат да сме заедно. Това ме кара да ценя високо всеки миг, в който съм с него и да не искам да го губя в спане, чакане да се върне от работа, от пазар или нещо друго такова. Следвам го дори в банята, оставяйки му само минимално необходимото уединение. Знам, че това е адски досадно, но просто не мога да се спра. На него само му остава да се надява, че един ден, когато сме заедно, аз ще се успокоя, че имаме цялото време на света, и ще спра да съм толкова обсебваща. До тогава всичко в любовта ни ще върви по (моя) план.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!