Да, именно – долно! Или поне не чак възвишено. Така разбрах вчера. Било много по-ценно да обичаш някого като приятел, отколкото като човек. Може и така да е. Особено щом говорим за приятелство между мъж и жена. О, да, ценно е, понеже е рядко. Лично аз смятам, че е невъзможно. Освен ако някой от двамата не е гей, разбира се, което пък ни води отново до еднополовите приятелства, които не са проблем и за това може би не са толкова възвишени.

Никой до сега не ме е карал да се чувствам долна и омърсена заради това, че съм влюбена. До вчера. Никога до сега не ме е било срам заради това, че обичам. До вчера. Не ми се е случвало и да не искам да съм влюбена. До вчера. Никога не съм мечтала за ореол над главата. От вчера още по-малко. Ще взема да го загубя някъде или да го ползвам за фризби, ще трябва да ме разжалват после.

Уж ме обичал такава, каквато съм. Само дето откак бях с друг (което отчитам като непростима грешка), решил, че е време да бъде възвишен. Ми те хората са създали манастири за тая работа. А ако е искал да бъде като сълза с крила, защо въобще ме е обичал някога? Но го разбирам. Не разбирам само защо, по дяволите, все още иска да съм до него, след като и без това съм толкова черна, а и за капак вече не ме обича като жена? Или така ще помогна да си вдигне акциите пред Господ? Ми то според мен няма накъде повече, той е ангел и в червата!

Бързата справка с Wikipedia каза:

(Ангелите) могат да се смесват с човешки същества, от което се раждат гиганти (Битие 6:2-4).

Това не е по темата, но не е за пропускане, все пак вратичка някаква… И то е според Библията, не според сегашните схващания. За мен тя е по-меродавна.

И още:

В християнството (най-вече в аскетическата традиция) целта на вярващия е да постигне „равноангелско състояние“ чрез освобождаване от страстите и осъзнаване на Божия път.

Това ли било, това ли целял той? Тогава коя съм аз, че да му преча?! Може би Падналият ангел?

В същото време съм затънала до шия в калта на своята любов. Вече започва да ми влиза и в устата. Задушава ме. Гадна, лепкава тиня. Плаващи пясъци. Блато. Мое собствено. А спасителят стои на твърдата земя и гледа как изчезвам…

Не бях плакала от дни. До вчера.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline