Най-после, доживях! Имам си целувка! Разкошна, вълшебна, божествена целувка. Беше толкова фантастична, все едно е първата в живота ми. А може и да е първата истинска, да. Беше точно като онези от филмите – такава, в която се потапяш в блаженство, която изкривява времето и пространството, така че да нямаш представа нито кога си, нито къде си, нито дори кой си. Беше целувка, която никога няма да бъде забравена. И не става дума за техника или умения. Става дума за нещо, излязло направо от сърцето и залепнало за устните на другия. Нещо, което предизвиква сълзи от щастие, което те разтреперва, пуска ти ток, зашеметява те. Трябват ти поне 3 минути (на мен ми отне доста повече), за да се опомниш и да се върнеш към действителността. Почти толкова хубаво, колкото секса. И точно като при него, след такава целувка бавно се отпускаш от екстаза, но още преди да си се отпуснал напълно ти се иска да го преживееш отново.
Разбира се, не пропуснах да разваля момента с мисли за онези, другите, крадените целувки. Опитах да ги сравня. Но какъв е смисълът, като аз знам, че тази целувка има само едно описание – ЕДИНСТВЕНА и НЕСРАВНИМА! Нашата първа истинска целувка…
