Колко различни се оказахме – като огън и лед. Или като морето и планината – аз непостоянна, изменчива, примамлива, прекалено разголена и откровена, а ти земен, устойчив, непоклатим и забулен в стаени чувства и мъгла. Опитах да те подкопая. Ако беше по-близо можеше и да успея. Но невидени очи бързо се забравят.
Противоположностите се привличат – доказахме го за пореден път. Но по моя средно скромен опит, не могат да се задържат за дълго заедно. Обикновено единият се дъни. Досега все аз. Но за пръв път излизам с празни ръце. И сърце… И въпреки, че аз сложих края, съм зарязаната. Този път не аз спрях да обичам, а ти вече не обичаш мен. И както се оказа – толкова отдавна!
Боли, мамка му, жестоко боли. Може би най-много ме боли заради лъжата. Знам, сама съм си виновна, но само ако знаех как си се чувствал тогава… може би нямаше да направя грешката и да те загубя толкова лекомислено. А лъжата всъщност беше повторена толкова много пъти, че почти и повярвах. Говоря за това, че ме убеждаваше, че не ти е гадно заради постъпката ми, че се радваш за мен, че всичко е наред. А какво се оказа? Че цяла година си крил, че се чувстваш предаден, че си беснеел точно като мен, откакто знам за другата. Само че ти я обичаш, тя е важна за теб. А аз се издъних заради един егоистичен нарцис, който не означава нищо за мен.
Аз… признавам си, малко не разбрах логиката – да спреш да ме обичаш и да решиш, че искаш да съм ти само приятел, заради него. А аз заради нея те заобичах по-силно и отпреди и се хвърлих да се боря и да гоня дивото.
Може би решението ми да сложа точка беше прибързано и крайно. Но като разбрах, че не ме обичаш така, както аз теб и че няма шанс да ме заобичаш отново както в началото, просто не можех да остана. Гордост ли е, глупост ли е, не знам, както искаш го наречи. Просто не мога да пълзя и да се моля за чувствата ти, гледайки те с обожание и виждайки студенината в очите ти. Или поне не онази топлина, която беше преди. Да копнея за смс-ите, които подкосяваха краката ми, за подаръци и жестове, каквито никой друг не е правил за мен… а да получавам приятелска прегръдка. Стигат ми толкова приятели. Искам нещо повече. Искам страст и обожание. Приятел си имам и вкъщи.
И като казах приятели… повечето одобриха, така било по-добре. Не съм съгласна, въпреки, че може би не съм права. Защото така казано, излиза, че те през цялото време са мислели, че тази връзка е грешка. А аз не смятам така.
