Май отново избързах, аман! Пусто, като не търпя да тъпча на едно място… Все пришпорвам нещата, дори и да не са узрели. Но нали веднага трябва да яхнеш коня, ако искаш някога пак да яздиш. Залитнах малко, поне не паднах. Май…

Вчера стиснах зъби и изтрих каквото имаше за триене, че и изненадах себе си, като направих нещо подличко в допълнение, само и само да изгоря всички мостове след себе си. Лошото е, че покрай сухото изгоря и мокрото – освен, че заминаха няколко песни, които в близките години едва ли ще искам да чуя (една от тях, онази най-първата ни, по време на стоповете я чувах многократно :-? ), ами установих, че все още не мога да се наслаждавам на фентъзито като преди.

А си мислех, че възстановяването върви със завидни темпове. Почти започнах да си връщам апетита и вече ям малко по-често от веднъж на два дни, приятно ми е да се гушкам с половинката, като дори успях да си избия от главата разните странични мисли по време на това, развлякох се с малко грижи по животинките и няколкото останали ми китки. Но затривайки разни ненужни ми вече линкове, имах неблагоразумието да цъкна на един и това беше първото залитане от коня. После седнах на филмчета за разведряване и с ужас установих, че бъкат от спомени и асоциации. Явно се налага за известно време да сменя жанра и за по-сигурно да заложа предимно на екшъни разни, че и с любовните не ми се рискува.

Пак ще яздя. Пък!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline