Започнах хард. Без усмивка, без целувка, без докосване, студенина. Все едно не си там или си там, ама така, между другото. Но не можах да издържа. Толкова ми беше стискането – някой и друг час . И после се поддадох на импулса да те докосна. А това докосване… аххх, беше като електрически заряд. Не можах да се спра, продължих да те галя, а космите по врата ми настръхнаха. Когато пръстите ми докоснаха бузата ти, направо се разтърсих. Стиснах зъби и очи и си представих как продължавам да те галя, как целувам нежните пръстчета на ръката ти, гладките бузи, угриженото чело, как … Но ти не го искаш. Отдръпнах се опарено. Цялото ми тяло те желаеше, но мисълта, че ще се сблъскам с твоето нежелание ме спря.

И пак се сетих за конкуренцията. Господи, колко я мразя! А най-много мразя това, че я обичаш. Ако не беше това, останалото щях да го преживея някак. Но мисълта, че шептиш нежните думи, които шептиш на мен, че гледаш с тези влажни кошутести очи по същия начин, по който гледаш мен, че тя е докосвала местата, които докосвам и аз, това просто ме влудява. Иде ми да крещя от болка и безсилна ярост. А когато я защитаваш от мен направо ме хвърляш на дъното на бездна от ревност. Но стискам зъби и се опитвам да се държа. От вътре обаче ми ври и кипи. Убиваш ме, изгаряш ме и късаш къс по къс от мен. Поне да не те обичах толкова много, щеше да е лесно да махна с ръка и да продължа. Но аз съм луда по теб. Всяка клетка от тялото ми трепти на твоята честота. Невъзможността да те имам ме кара осезаемо да чувствам как сърцето ми се разкъсва.

Моралът викаш. Пак той. Мамка му и морал! Той те бил подтикнал в ръцете и. Това просто ме довърши. Не стига, че се боря с угризенията ти, породени от желанието ми да спя до теб, не стига, че се оказа, че си ги имал и преди, когато те милвах и целувах, ами сега излезе, че заради тях си се влюбил в нея?! Е как тогава да го уважавам тоя морал, кажи ми? Щом той не те допуска до мен, щом той те хвърли в ръцете на друга. Иде ми да наруша всички морални норми, за които се сетя, ей така, напук! Напук на морала. Да се метна на врата на първия срещнат, който не ми е антипатичен, после на следващия, на по-следващия… за да докажа колко много не ме е грижа за лицемерния морал!

1 Comment

  • Галина Бланка казва:

    Ей, как ти се зарадвах като ти четох предния пост. Хубаво звучеше там, като себе си – стабилно, реално, земно. Викам си, слава Богу, пътя си свърши работата, излезе най-накрая Гаргата Рошава от дупката.
    И днес кво да видя – твоя милост най-в средата на смърливото тресавище… потънала до ушите…
    Стига вече, а?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline