Нещо май не бързам да се похваля, но вчера Дядо ви Коледа подрани и освен с нова кожа за блога, ме сдоби и с нов племенник. За първи път станах истинска леля, всъщност. Е, жена на чичото, ама все си е леля, нали?
Може би е тъжно, но се радвам на двете неща еднакво, дори на бебето маааалко по-малко. От самото начало не можах да се зарадвам истински и това си е. Може ли да съм чак пък толкова завистлива?! 
Имам чувството, че все повече заприличвам на озлобена, бездетна стара мома. Е, с тази разлика, че не съм достатъчно стара. И не съм мома. Защо, по дяволите, не мога да се зарадвам на това бебе? Не е да не обичам деца, спомням си колко щастлива бях като се роди малката на братовчедка ми. С тази разлика, че тогава все още не съм предполагала, че няма да мога да си имам свое хлапе.
И все пак – нека малкият мъж стане голям и силен, да бъде здрав и умен и да не ядосва родителите си прекалено много!
За скина на блога още две думи – след празниците смятам да си спретна нов, също само мой си – какъвто е и този, понеже видях, че старият се ползва и от други, та да не стават обърквации 
Догодина да ти се връщат близнаци!
Може би трябва да направиш нещо по въпроса
„Може би трябва да направиш нещо по въпроса“ -не трябва да се отчайваш при първия опит.Пътя е дълъг с много болка и сълзи ,но има светлина в тунела.
Вярвай!
Подкрепям garkiniata.
Аз също бях в такова положение ,дълги години опитвах ,какво ли не процедури и накрая усилията се увенчаха с успех.
Може би ,защото бяхме подали и молба за осиновяване.Тук може би се намесиха и други сили ,но вече си имаме собствено малко съкровище
само не разбрах защо си говориш сам/а?!
Да е жив и здрав юнака!
P.S. Наградата те очаква – http://blogoftheday-bg.blogspot.com/2009/12/blog-post_09.html
мерси, щом се прибера при нета, ще си я сложа! сега съм при бебчо, който е фантастичен!
Честито, да ви е живо и здраво. Голяма радост е