Точка на отблъскване

Споменах тия дни, че обичам да съм единствена жена в мъжка компания. И докато го кажа – ме отрязаха! Вбесявам се от мъжките предразсъдъци. Или поне от тия на собствения ми мъж. А беше време, когато бяхме гаджета и се събирахме с негови колеги от университета – пак се падах само аз на 5-6 пръча, но си ни беше супер – никой не се е оплаквал, че не може да се отпусне и да се държи както, ако ме няма. За разлика от редките случаи, в които са идвали гаджетата (тогава, сега вече съпруги), на останалите – тогава те моментално се спичаха, пиеха бира вместо ракия, цензурираха вицовете, понижаваха градуса на настроението и си тръгваха поне два часа по-рано. Защо така се случи, че мойто мъж толкова бързо забрави всичко това, че аз не съм като останалите жени, които броят чашки и ритат под масата или които се червят и гледат възмутено когато чуят някои специфични думички?! Или го е срам, че мога да пия малко повече от някои негови познати и да бъда по-цинична от тях (и със сигурност от него)?

За който не е разбрал – половинката се отлепи и категорично отказа да ме вземе с него на един традиционен вече, много як купон с колегите му. Мен ми стана изключително тъпо по този повод. Ще кажете – мъжете имат нужда да се събират без жени понякога. Напълно подкрепям! Стига и аз да съм там така де, и аз имам нужда да се събирам без жени понякога. Писнало ми е да се срещаме посред бял ден и само аз да пия нещо различно от безалкохолно или бира, да водя или слушам разговори, които не са ми особено интересни (в най-тежките случаи за козметика, съпрузи и деца ). Мога със същия хъс да оглеждам и обсъждам циците, задниците, краката, очите, косите и което и да е друго на жените, въпреки че на практика мъжете рядко го правят, противно на разпространеното мнение. Разбирам достатъчно от спорт, техника и коли, за да участвам по малко, без да се излагам (много ), в такива разговори. Друг е въпросът, че почти никой не ми обръща внимание и не ме взема насериозно, поне в началото, докато свикнат с мен и спрат да ме приемат за „просто още една жена“.

Седя и се чудя сега, дали съпружието се опитва да ме предпази от негативното отношение на останалите, ако се появя там с него или просто иска да се отърве от мен Въобще и не искам да си помислям (но щом съм го написала – значи ми е минало през акъла), че може да има и нещо друго. И понеже атаката е най-добрата отбрана, веднага избързах да си го върна.

Чукнах си среща с моя старец и подобаващо се натрясках. По стечение на обстоятелствата той ме изостави преди да съм готова за позорно прибиране в къщи, така че яхнах колелото и вместо към нас, подкарах към морето. Точно в полунощ направих първото за годината къпане, след което, повлякла едно кило пясък полепнал по мен, боса и с червени прашки, закачени да съхнат на кормилото, се отправих удовлетворена към къщи. И както каза Мърморанка – и двамата сме си прекарали добре. Но поотделно. Продължих да се терзая кое, по дяволите, се промени, та да бъда така подло изключена от приятелския кръг на половинката? След като заживяхме заедно усетих, че изведнъж той започна да ме възприема като майка си, която се грижи за него – да е нахранен и облечен, а не като щурото си гадже. Дали тогава се пречупиха нещата?

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

А бе, гласувайте за т’ва свежо, за к’во го слагам туй копче?!