Ех, ама като ми дойде някоя откачалска идея, че и като взема, та я осъществя… Не, никак не е случайно, че ми викат Белята 
Питате се какво направих този път ли? Ами какво – предложих на стареца да ми даде материал за едното от двете деца, които планирам да имам. Идеята с подробностите ми дойде на момента, пет минути ми трябваха да помисля, преди да я изплюя и да го стъписам.
От години знам, че мечтае за деца. Както и аз винаги съм искала да имам дете от него. Преди 11 години ме спряха само евентуално дефектните му гени, повредени от прекомерно пиене и пушене. Сега обаче ми предстои бутиково оплождане със специално подбрани клетки, така че си помислих – като така и така ще ги чоплят един по един, за да изберат баш най-дъ беста, защо пък да не ми изберат по един прекрасен сперматозоид от два различни източника? Кой ще разбере, само аз ще си знам. Е, евентуално и старецът, нали, то няма как иначе…
Не става дума само за някакъв извратен егоизъм, напротив. Мъчно ми е и може би до известна степен се чувствам виновна, че за толкова години той не си намери някоя друга мадама, която да се навие да му роди дете. Знам, че иска да е от мен. Знам, че го тормозя с невъзможната връзка, която имаме, но той е примирен, само и само да е близо до мен. Иска ми се да му се реванширам по някакъв начин и този ми се видя един чудесен компромис.
Съзнавам колко налудничаво звучи всичко това, но какво от това? Единственият проблем, който виждам е, че старецът има голяма уста и вероятно няма да се сдържи да пази тайната и да не се намесва. Е, и ще му е тежко, че няма да може да е с детето си постоянно. Но поне ще има дете, нали? По-добре ли е да няма въобще?
Въпросите са много, предимно морални, но и от чисто техническо естество. Има още малко време да помислим. Щуро, а? 
