Миналата година се скъсах да пътувам по чужбинско, къде за лошо, къде за добро – такъв ми бил късметът. И понеже в момента също съм на път, подготвих няколко статийки с впечетления и снимки от миналата година.
Франция
Французите като хора практични, използват малки градски коли, тук-таме и малки градски семейни коли. Голям бум са направили SMART-овете, имат си даже и спортни такива.
За цвят и радост на окото се срещат и доста други размазващи спортни колички. Иначе преобладават шовинистките френски возила. Стари трошки няма, освен някои реставрирани лъснати и бръснати Deux Chevaux – малките симпатични ситроенчета като на монахините от полицейските филми на Луи дьо Финес.
И за да продължат традицията с миниатюрните коли, освен смартовете се търкалят и ужасно много Mini Couper-и и калинките на VW. Но все от новите. Иначе казано – стара кола не видях.
Това последното се оказа френския вариат на SMART-овете, световно неизвестно за мен, но го намерих в нета, понеже изглеждаше толкова нелепо, че ме заинтригува. Най-големия майтап за него е, че може да се кара само с книжка за мотопед, понеже повечето му модели са до 50 кубика.
Джипове също нямаше. Сериозно – нито един! …Излъгах… Имаше един на магистралата, но той се оказа софийски. Лимузините също са рядкост.
Германия и до голяма степен Австрия
Черни, тъмносини, сиви и сребристи… Тия хора явно не си падат по шаренкото.
Но пък всички са предимно лъскави, повече немски и вероятно скъпи. Най-вече нови. А и доста големи. Лимузините тук не са рядкост. Така де, като ще е – да е! Над 10 годишни почти няма (поне на око). И как да има, като сме ги прибрали в България?! По мои наблюдения силно се увеличи гъстотата на Porsche-тата и другите подобни нефункционални гъзарии. За феновете на Need for speed ще спомена само двуместните баварчета, Mercedes-чета – изтребителчета с нагънат покрив, сладурски Opel-чета, Mazda с разни Х-чета отзад, за цвят по някой Auston Martin, Shevrolet или Pontiac.
За феновете на лукса пък ще кажа само Jaguar и Rolce Royce и няма да коментирам повече… Имат си хората, не е да нямат. Но и тук не са кой знае колко феновете на джипките – само яки байернчета видях…странно, нали?
А тук се бяха подредили баш като за снимка.
Като цяло австретата са малко по-скромни що се отнася до масовия гражданин, но пък тук имаше доста яки и безумно скъпи колички. Зачестиха и разните джапонски, отново предимно спортнички.
Оказаха се и големи патриоти, може би все пак и във връзка с предстоящото Европейско по футбол. Десетки коли бяха окичени по този начин.
За сметка на това ме изуми огромното количество кемпъри и каравани. Стотици са! Леко ми е смешна гледката някой як мерджан да тегли къща след себе си като охлюв, тръгнал да бяга от френски готвач. Набира се, набира се, ама пак всички го минават. Въпреки това сериозно завидях на тия с най-лъскавите кемпъри, накачулили по 2-3 колелета или моторчета отзад. Разбирай – завист ме обземаше при всяка втора каравана. Че и сума ти места им направили да си лагеруват, кеф да ти е!
Люксембург
Е тук се нагледах на новородени и пеленачета на толкова луксозни, че чак и поръчкови коли.
То май и името на „страната” Luxembourg идва от там – всичко им е луксозно и безбожно скъпо, защо не и колите. Всъщност, всичко освен бензинът, който се оказа най-евтиния май в цяла Европа или поне в региона. Невероятна картинка беше да видиш как на границата с Германия имаше струпани поне 5-6 бензинджийници (при положение, че малко преди това се чудехме има ли въобще в тая страна такова животно), всички с опашки от спестовни дойчовци, скокнали отсам да напълнят туби и резервоари с по-евтиния с 15-20 цента на литър бензин. И правилно! Така се купуват опели и аудита, като прибавиш и паричките от закуски ще стигнат и за беемвета.
Унгария
И техните са по-нови и по-хубави от нашите. Масово. Тук видях и единственото Ferari. Не се хващайте на бас, естествено, че беше с цвят червен. След като ние необмислено бяхме заели лявата лента, изпреварвайки поредния камион, то ни отсвири отдясно и наби спирачки зад него. С оттренирано вече движение с едната ръка свалих джама, а с другата запалих апарата, но през тези 2 секунди ферарио изчезна в аварийната и се появи след секунди 3 камиона по-напред. Остана си недокументиран. Както и едно друго странно возило, което пък ние задминахме с космическа скорост и докато реагирам то беше далеч назад. Така и не разбрах какво точно беше. Приличаше на нещо средно между камионче и някой от ония първите автомотобили, от типа на форда Т1 – с висока тясна каросерия и големички колела със спици. Много беше шантаво. Единствената снимка не дава почти никаква представа, за жалост (машинарията, дето се вижда е зад него, с такива косяха край магистралите).
Румъния
Е няма други такива фенове на Dacia в целия свят! Извън Румъния видях само една и тя, естествено беше румънска. Но пък са им нови. Абе, нови, ама дачии….но все пак нови…е, имаше и стари. Тях дори не ги заключваха. И правилно. Интересното е, че дори и там не видях нито една руска машина. Освен една заблудена Нива във Франция. И пак само тук се среща едно невероятно чудо на транспортната техника – автобус с товарно ремарке! Оказа се, че май той им вози пощата.
Иначе най-екзотичните возила, които мернах там (освен каруците с цигани), бяха един мерцедес с регистрация от Ню Йорк, един жълтур на колесар, мицибичи, някакъв карт и един хеликоптер, кацнал в полето.
България
Тук още щом минахме границата се метнахме в първата огромна дупка на средата на шосето, дълбока педя и нещо (мерихме я!) и това е безславният завършек на пътуването ни.
Следва…
