Транспортът
Няма никого да изненадам като кажа, че навсякъде, където го ползвахме, беше на доста по-високо ниво от нашия. Не само, че пише кога ще дойде следващия, а и той наистина идва точно тогава. Чисто, бързо и удобно. На всяка спирка – карта, пише че си тук, въобще – и за олигофрени е лесно.
Влакчето до Базел е като най-луксозния наш влак… или може би нямаме чак толкова луксозен. Влакчето от Париж до Версай е двуетажно – голяма гавра! А за TGV мога памфлет да съчиня. Наще самолети повече друсат и са по-мизерни от него. А може и по-бавни да са даже. Като любител на високите скорости умирах от кеф като ме залепи ускорението за облегалката. И няма „тутуф-тутуф”, което малко ми липсваше да си призная.
Като цяло ми направи впечетление, че навсякъде в градовете е широко застъпен електротранспорта, предимно трамваи, в Залцбург пък имаше само тролеи.
В Страсбург рейсовете бяха същичките, които внасят на старо у нас. И в Лондон се чудех, сега пак се сетих да се чудя – как пък може всички навсякъде да са толкова дисциплинирани, че да се качват само от първата врата, да слизат само от втората и да няма гратисчии. Което ми напомни случка – пътувме в метрото в Париж. Срещу нас – две момичета си бърборят. Изведнъж едното се плесва по челото и с възбуден шепот (ама как го казах само!) казва на другото: „Не си нося картата! Не си нося картата!”, при което втората се плесна през устата, двете се заозъртаха ококорено и още на следващата спирка се изнесоха на бегом. Това тук ако го видя, няма и да го повярвам. При това доколкото разбрах, няма кой знае колко редовни проверки, за сметка на това глобите били доста солени. Но май разчитат повече на съвестта и самодисциплината на гражданите. Ама така е, като същите тия граждани са си извоювали доверието.
Друго, което много ми хареса беше активното използване на речния транспорт, било то и за туризъм.
А, за малко да забравя за файтоните! Ама не са такива цигански като нашите…е, и на Шанел не ухаят, но поне изглеждат стилно и не ги дърпат разни дръгливи кранти с алени помпони на челото, а лъскави охранени кончета. Доста ги имаше.
Земеделието
Забелязваше се подчертано различие между страните на запад и на изток от Унгария. На запад определено беше развито животновъдството – крави накъдето погледнеш, ако няма крави – то фураж за тях. Край пътя земята разделена на парцели, но все зелени в някаква степен – на единия люцерната е за косене вече, на другия сега е поникнала, третия са го подготвили за сеене, четвъртия е окосен току-що… И най-показателното за мен – смрад! Интересно, че само в Германия, но пък от край до край, тая страна вонеше на лайна (ша ма прощавате, ама така си беше). Абе слизаш на бензиностанцията и вместо да те лъхнат бензинови пари, мирише на кравешко ако. Спираш в гората, очакваш свеж полъх – нъц! Пак лайна. Малко градче минаваш, отваряш джама – и пак смърди. Лайняна страна и това си е. За разлика от Унгария и Румъния, където се виждаха я слънчогледец миниатюрен още, я зреещо жито, я царевички малки детски… А кравите някак липсваха, освен едни биволи дето видях. В румънско и биволи нямаше, само цигани с каруци. Колкото до пустеещите земи – това чудо го имаше само в източния край на Унгария и в Румъния. И у нас очевидно…
Еволюцията на сламата
През това пътуване установих, че изпитвам някакво странно влечение към балите слама. И към вятърните мелници (генератори де), но за тях вече казах. Изумих се, когато видях във Франция разпръснати бали боклук в полята. После се оказа, че не било боклук, а балираната на колела слама е опакована в найлон. До къде са стигнали хората! В географско отношение нещата стояха така: в България – познатите ни паралелепипедни бали, в Румъния – от пакетираните бали до старомодни копи сено, в Унгария и Австрия – кръгли бали, в Германия и Франция – кръгли и пакетирани с найлон. В Германия дори бяха стигнали до крайност да ги подреждат стройно като войници, все едно ако са разпилени из полето светът ще се обърка.
Друго – пътуваме нанякъде, набелязвам на връщане да снимам колелата, които в момента балират, връщаме се след 2-3 часа и ги гледам – вече занайлончени и подредени. Тюююю! И те така за сламата….
Следва…
