Хранителните магазини

Черна несправедливост – стоките в чужбинските магазини са по-хубави и в нередки случаи по-евтини от нашите, при положение, че едва ли някой взема по-малко пари от нас. Особено по немачко. Ако си говорим за големи вериги магазини – очаровано ми е от небезизвестните магазини LIDL, които преди години са направили неуспешен опит да стъпят и на нашия пазар. Това са големи (тип BILLA) хранителни магазини, които местните наричат „за бедняци”, но ако това им пазаруват бедняците, нямам нищо против. Стоките не са маркови, но това не ги прави по-малко качествени. Напълнихме количката неща, за които тук бихме платили два пъти повече пари. Като почнеш от сирената – френски, немски, швейцарски, следват най-различни шунки и меса, десерти на камари и дори полуфабрикати и китайски манджи. Ми то да ти е кеф да пазаруваш там! Изпробвах доста от тези неща и мога отговорно да заявя, че вкусът им си е прекрасен. И тези вериги ги има навсякъде чак до Унгария вкл. Май само в Румъния не ги видях. Практичните французи от Страсбург припкаха след работа с колите си до братска Германия (до където ходеше и градският транспорт), за да си напълнят багажниците за една седмица напред. Е, и ние да не останем назад напълнихме колата като си затръгвахме.

Munchen (0)

Strasbourg (139)

Не мога да не спомена възхищението си и от едни други магазини. Изразът „като дете в сладкарница” важеше с пълна сила за мен в магазините за сладости във Франция. И ти мани ония ми ти кроасани, сладки охлюви, плодови пити и тем подобни. Възхитата ми достига връх в техните шоколадарници. Ей там си мечтаех да живея и по цял ден да се тъпча с шоколад. Ама какво да се тъпча, те такива произведения на изкуството бяха, че то да ти е жал и да го захапеш. А как ухае само… Разписах се разбира се, макар че цените бяха доста дебели, но нямаше как да пропусна! Ама какво ви разправям, вижте картинките. Най-интересното беше, че в който и магазин да попитах дали може да снимам, всички твърдо ми отказваха с усмивка на уста. Аз за това и спрях да питам, снимах и бягах.

Strasbourg (200)

Strasbourg (81)

Luxembourg (57)

Strasbourg (74)

Luxembourg (58)

Salzburg (20)

Други магазини

Тук няма да говоря за конкретни впечетления, като цяло лъскаво и подредено, приятно за окото. Изкефих се на мах от доволното количество магазини за най-различни джуджафки, трудно се отлепях от тях. И някак ретро бяха подредени витрините, което също ми хареса. А, да, и много бижутерници имаше. Прекалено много. Надвили са си на масрафа, то е видно. В Страсбург пък имаше доста магазини за маскарадни костюми. А презервативницата беше просто 8-O

Strasbourg (162)

Strasbourg (163)

Basel (199)

Petite France (7)

Luxembourg (49)

Luxembourg (48)

Strasbourg (82)

Salzburg (27)

Munchen (68)

Munchen (71)

Храната

Няколко пъти хапнахме и навън. Като почнеш от арабски дюнер на крак, минеш през китайско за рождения ми ден и стигнеш до охлюви в кокетно ресторантче. Вкусно навсякъде. А цените варират. Естествено, най-евтино беше в арабските местенца, а и най-близко до вкуса ни. Между другото, те бяха пълни с многодетни немци, хранещи 4-5 гърла. Странно как, но дюнерите в България ми се струват най-безвкусни от всякъде. В Турция да са по-добри – иди-дойди, ама в Германия или във Франция…не е честно! Като си поръчаш дюнер поне 2/3 от всичко, което ти слагат е месце, останалото – малко домати и кво беше там. Няма картофи, няма краставици/зеле, няма такива ми ти пълнежи.

Китайското – и то по-вкусно да му се не види! Тук колкото пъти съм яла патка, тя все е суха и отвратителна. Там ми се разтопи в устата! Два пъти ядох – и в луксозен ресторант, и в долно магазинче за храна за в къщи – ми все беше хубава! Как пък наще китайци все ще се случат такива калпави! Да не говорим, че менюто им няма нищо общо с нащо. При нас като отидеш в един китайски и все едно си бил във всичките. Там предлагаха съвсем различни неща. Значи имали и други манджи, не само 4-5 вида, приготвяни еднакво с всички видове мръвки. Предлагам да направим рекламация на наще китайци, да си ги вземат обратно.

Накрая трябва да отдам почитта си и на френската кухня. На практика май само веднъж ядох истинска такава, но не се разочаровах, както и очаквах. Разбира се, намаах се с охлюви, беше просто задължително. Мога отговорно да заявя, че нямат нищо общо с българските плужеци. Или поне у нас не съм яла така добре приготвени. Нямаше и намек за ластичност, както е при нас. Крехко и се топи в устата. Разкош! По финансови съображения се наложи да се откажа от другия ми фаворит – гъши пастет. Другия път. Другото, което хапнах беше петел във вино. Проста селска манджа, невероятно вкусна и отново петелът нямаше нищо общо с българските си събратя. Ще кажеш, че като японските телета са го масажирали по цял ден, докато слуша Моцарт, да речем. Нещо друго, което ми се услади, беше типичното за Елзас „тарт фламбе”, буквално преведено фламбирани торти или иначе казано – нещо като пица на пещ. Много тънка тестена кора, отгоре само с 1-2 съставки – от тези – примерно гъби, сирене, месце някакво… и задължително лук, той е по дефиниция. И това нещо запечено на огън – колко бира изпива не е истина, с очите си видях. А покрай бирите колко тарти заминават… Не знам защо, но винаги са правоъгълни, не кръгли, поднесени върху дървени дъски. Абе…идилия!

Ribeauville (21)

Ribeauville (19)

Ribeauville (20)

Ribeauville (18)

И да не ни се правят на много отворени от европейския, да не сме продавали манджа на открито. Там колко храна се продава под небесата, не е истина! Тук поне никой не продава сирене и мръвки на улицата.

Basel (136)

Salzburg (54)

Basel (135)

Salzburg (8) Salzburg (53)

На улицата

И накрая няколко думи и снимки за уличното изкуство – широко разпространено и доста разнообразно, дори мога да кажа и интересно. Пълна липса на просещи елементи, човек остава с впечетление, че тези хора го правят за кеф, а не от нужда. Кой знае всъщност…

Munchen (30)

Wiena (24)

Strasbourg (221)

Wiena (25)

Wiena (34)

Basel (126)

Strasbourg (9)

Следва…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline