Фрайбург
Kръстих го града на играчките. Не знам, дали е вярно, но имаше купища магазини с ръчно правени играчки и то не в Китай, а във Фрайбург. Голям кеф за дечурлига по душа като мен. Той и самият град беше малко като макетче. Уцелихме някакъв национален религиозен празник, та и шествие видяхме, а камбаните на катедралата пяха невероятно.
Саарбрюкен
Или може би Заарбрюкен, иначе казано Градът-който-не-бива-да-се-назовава. Поради посочените вече причини, той изпадна в немилост. В крайна сметка от него успяхме да видим само едно предградие, което с нищо не ни впечетли, освен, че една машина за дъвки три пъти поред ми гълташе парите, без да изплюе нито една дъвка (ама и аз – тъпо и упорито!), така че баш градът си остана неразгледан и низвергнат.
Следва…
1 Trackback or Pingback
[…] Следва… […]