Нататък нищо забележително май, постепенно взе да се стъмва, Словения цялата (голямата страна – цели 30 км карахме през нея!), я минахме по тъмно. Дали заради това, дали заради наглия груб митничар (ЕС ли?), не ме изкефи това място.

 

 

P1210809

P1210814

И най-накрая влязохме в Италия. Яхнахме едно магистралище за Венеция и вече му виждахме края на деня. Да, ама не. Дойде моментът, в който GPS -ът ни подведе. Ама яко. Знам си аз – да се доверявам на добрата стара хартиена карта, ама кой ли ме слуша. Та – караме си ние по магистралата, остават ни 20-тина минути, пише къде трябва да слезем на нормален път, виждаме изход за Венеция-изток, не е нашият, подминаваме, и изведнъж – GPS -ът се побърка! Взе да се върти картата на всички страни, вкара ни през просото, започна да пресмята нов път, и нов, и пак нов…А ние не сме мърдали от магистралата. Същевременно си търсим изхода, обаче йок! Започна да прилича на евтино филмче на ужасите – магистралата се изпразни изведнъж, целият трафик в нашата посока изчезна, ние летим в тъмното, а изходи няма! На всички табели имената зачеркнати да не се четат, във високата плътна ограда няма дори дупки за изходи, а картата продължава да откача и изнервен женски глас ни обяснява как трябва да се върнем на означения път. Постепенно започнахме да изпадаме в тих ужас, нямахме представа дори и в коя посока вървим, колко сме се отклонили, нищо.

Най-накрая след 20-30 мин започнаха да се появяват табели за разни напълно неизвестни за нас места. Категорично решихме да се метнем в първия изпречил ни се изход, пък да става каквото ще, само и само да се махнем от тая магистрала за ада. Най-накрая се отклонихме за Падуа, оказа се, че сме подминали Венеция с 40-50 км, а тъпият GPS започна да ни смята пътя за обратно и пак ни убеждаваше да се качим на същата тая магистрала, ама ние втори път не се минахме. Оказа се, че явно картите за Италия, които са качени в програмата, не отговарят много-много. В един момент например, ни накара да обиколим цял един квартал, за да направим десен завой, който можеше да се направи още в самото начало. Накрая когато стигнахме адреса на хотела се оказа, че там няма никакъв хотел. Аз вече нямах сили даже и да се ядосам, наближаваше 12 посреднощ. Накрая скапани от път и емоции си го намерихме сами по старомодния начин.

Следва…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline