Вторият ден го отчитам като върха на Рок феста и швабския хард рок и метал (като изключим Аксепт, но тях поне съм ги гледала и Рънинг Уайлд, които все още чакам да гледам) – 3 групи, 2 от които доста любими, и трите негледани от мен до сега. Абе въобще – яко! Признавам, че само Едгай не бях слушала и нямах представа що за птици са, но не се оказаха отчайващо зле. Наредих ги една идея над Лоурън Харис. Тръгваше им обещаващо твърдо всяка песен, а после я окепазяваха, що така – не разбрах. До мен се случи някакъв тип, който се оказа техен върл фен и не спря да размята проскубана грива, да пръска пот и слюнка, а след 10-тата минута и обилни свински миризми. Дето вика половинката – като с магнит ги привличам откачалките! И наистина като се огледах, до където ми пробиваше погледа нямаше друг такъв дивак. А това ми се случва за пети път – в съседство с мен да се падне някой супер активен куфавелец. Един веднъж за малко да ми избие зъбите в екстаза си. Добре, че Гардиън не му бяха любимци на тоя и там се кротна, а за Скорпиънс съвсем изчезна.
Бих казала, че Блайнд Гардиън осмислиха вечерта. Жалко, че не бяха те хедлайнъри, че да посвирят повечко. Макар, че имаха и няколко от новите парчета, класиката им компенсира и като цяло останах най-доволна от тях.
Въпреки че, публиката определено беше дошла за Скорпиънс, което пролича по това как масово се активизира на тях. Доста от верните им фенове вероятно са останали леко разочаровани, понеже почти не свириха балади, което пък мен ме очарова, защото открих, че не са чак толкова загубена банда, колкото си мислех, познавайки ги само откъм лигавите им песни. Добре де, за да съм съвсем честна, ще си призная, че и аз ревах с цяло гърло на „Holyday“ 
И за разлика от Едгай, които нямаха нито едно, скорпионите направиха и няколко китарни сола, включително и на баса, но на мен разбира се, понеже са ми слабост, най ми допадна солото на барабани, с което Джеймс Котак изкърти мивките.
* * *
* * *
Bad Boys Running Wild – Scorpions
Публиката беше може би два пъти повече отколкото през първия ден, което се и очакваше. Дори имах и някои очаквани и неочаквани срещи с познати. Едната наистина беше най-неочаквана и нежелана, признавам. Бих казала, че почти успя да ми съсипе вечерта, през цялото време зорлем се натисках да не мисля за нея, до някъде успявах да се справя с помощта на съботно-неделните мисли, но само до някъде. И май пак ще понамразя Блайнд Гардиън за известно време.
И между другото, видео пердето, което чакахме да се появи на Мотли Крю, се оказа, че е на Скорпиънс. Фойерверките още ги чакаме…
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
