За останалите манджи да кажа – любимото им е бакаляо – сушено и безумно солено филе от риба треска, което след изкисване готвят с какво ли не, включително с ориз или макарони. Но не е лошо. Странното е, че въпреки колониалната история, не използват почти никакви подправки, да не кажа съвсем никакви, дори и сол. Разцепихме се да ядем на корем на т.нар. им бюфети. Плащаш 3-10 евро (в зависимост от мястото) и трупаш колкото можеш по чиниите. Като манджите не са някакви гадории, напротив – яко мръвка във всякакви варианти – агнешки котлети, свинско джоланче, телешки филета, риби, сирена, предястия, манджи, супи, панирани банани, абе каквото ти душа сака. Имат и доста силно влияние от бразилската кухня, дори ядохме в бразилски ресторант, обслужвани от автентични бразилци. Които се познават по ръста – португалците са доста ниска нация, за разлика от двуметровите бразилейроси.


Тук отново се сблъскахме с черната несправедливост, че те вземат по-големи заплати от нас (то кой ли от ЕС не взема), а цените им (особено на храните), да са като нашите или дори на не малко неща са много по-ниски. За пример ще кажа: чудни тънкокори сочни и сладки портокали – 1лв/кг, огромни сладки ароматни ягоди през пролетта – ~3.60 (докато в България са 4.50-5 лв), свински карета на промоция – 5лв/кг, големи пресни скариди на цената на черноморските въшки, чистен пресен ананас към 4 лв, нечистен – 1.60 лв и т.н… Мойто мъж каза, че ако му предложат от утре да остане като чистач, няма и да се замисли :)) Е, имат и някои безумства, най-вече при цените на колите на старо и имотите, донякъде и дрехите и мебелите. Или примерно шпиндел с 10 празни двд-та за 9 евро.
Хората ми се видяха спокойни, за тях казват, че три неща ги крепят – вярата, фадото и футбола. И вероятно е така. Явно не обичат да готвят, масово се хранят навън. А когато след ядене поискаш сметката без да си пил кафе (независимо по кое време на деня), келнерите те гледат изумено и поне 3 пъти те питат дали все пак не искаш чашка ужасно силно кафе. Често може да видиш по градинките някой да си дрънка фадо мотиви на китарка, ей така, за кеф, не за да проси да речем. И пак по същите градинки мало и голямо, мъжко и женско рита топка. Индийчетата играят и крикет.

Освен другите интересни неща, в Лисабон има и няколко известни архитектурни чудеса. Само че не толкова известни като оригиналите. Например има точно копие, строено от същия архитект, на моста Голдън гейт в Сан Франциско. Или пък умаленото копие на статуята на Исус Христос от Рио де Жанейро в Бразилия. Айфел пък е построил не кула, а асансьор. И той си работи, плаща се с картата за градски транспорт.

P1240957

P1240969

P1250095

P1250040

P1250041

P1250093

Освен това си имат и градска крепост, добре запазена, с чудна гледка към града от широката тераса.

P1240605

P1250121

P1250132

P1250170

Забравих да кажа за Васко. И въобще за всичко, свързано със старите мореплаватели, географските открития и колониите, които са имали португалците преди да изостанат така. Очевадно е, че много си тачат точно тази част от миналото, навсякъде всичко е свързано по някакъв начин с това – паметници, имена на какво ли не, символи, гербове…без да говорим за пришълците от въпросните колонии.

P1250215

P1260361

P1260373

P1260401

P1260405

DSC00042

Следва…

 

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]

2 Trackbacks / Pingbacks

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline