Последен ден от пътуването към крайната точка – отново имаме половин ден да разглеждаме, този път Мадрид. Този град го сравнихме с Париж по помпозност и мащаби на сградите и донякъде разстоянията. За разлика от Париж, а и дори от Барселона, Мадрид се оказа поредният град, който ме изненада и ми хареса. Не знам защо точно за него си бях навила на пръста, че няма да ми е интересен (сигурно защото не е на море). А дори влязох в истински египетски храм там.
На един площад имаше струпване на всевъзможни живи статуи, признавам им, бяха повече от оригинални, особено Спайдърмен… 
И каква гара си имат тия хора… не е истина! Вътре е като оранжерия на ботаническа градина. Влажно, топло и с многометрови палми, езерце с костенурки и цъфнали китки. Добре де, някой ще ми обясни ли как го правят това хората и най-вече – защо ние не можем? Значи на някой му е хрумнало, споделил е идеята, одобрили са я, изпълнили са я и след това не спират да поддържат резултата, а ефектът е едно голямо УАУ! Същото важи и за коментирания вече зацветен калкан на сграда, на който също попаднахме случайно и много му се зарадвах.
И тук изпълнихме програма максимум, за съжаление отново без да влизаме по музеите, но нямаше как. С облекчение по вечерно време наблюдавахме залеза над португалските нивя и по тъмно, уморени като бити кучета, акостирахме в крайната точка – Лисабон.
Следва…
