Днес беше италианският ден – имахме по няколко часа за да поразгледаме отгоре-отгоре Венеция и Генуа. От претенциозно обзаведения, но въпреки това мизерничък хотел, се метнахме на колата и понеже Венеция е единственият изцяло пешеходен град, я оставихме на 10-тия етаж (всъщност се явяваше покрива), на един огромен платен паркинг, където после ни отрязаха главата от кръста за това удоволствие.
Оттам нататък се потопихме в този невероятен град. Като цяло аз останах очарована от него, а мъжо напротив. Но то си зависи кой с каква нагласа отива там – аз бях чувала, че е прехвален, че смърди, че не е нищо особено и т.н, а той се беше подвел по суперлативите. Оказа се нещо по средата, а и до голяма степен въпрос на вкус. За мен беше разкошно това, че фасадите се лющят, че уличките са невъзможно тясни, че лодките едва намират място за да маневрират, че всичко се товари и разтоварва с ръчни колички и лодки, докато за него това беше кошмарно. Градът не демонстрираше кой знае какво благосъстояние, но пък дъхът на история се усещаше повече и от този на мръсни канали. В интерес на истината и това за миризмата май е преувеличено или може би просто зависи от сезона, предполагам, че през лятото в жегата смърди повече. Аз го усетих само на 1-2 места до някои задънени канали. Водата всъщност беше доста чиста на вид, с приказен млечно синьо-зелен цвят, а мръсните им канали не се вливат в „улиците“, понеже видях и лодките-лайнарки да си вършат работата. Със сигурност обаче това не е романтичен град, както и Париж, между впрочем. Сутринта беше сравнително спокойно, но пък нищо не работеше, до обяд вече пъплеха тълпи от туристи. Представям си какво е през по-активния сезон. Добре, че бяхме там малко след карнавала. Въпреки, че не бих отказала да го видя…
