Вторият ден обещаваше да е каръшки. Вървеше на принципа – всяко добро за зло. Първо открихме, че във фоайето на хотела все пак имало безплатен интернет. Само за да разберем, че ни е отменена резервацията за хотела в Генуа, понеже им се спукали тръбите. Търси нов хотел, прави нова резервация.
След това основната ни грижа беше да се оправим с гърнето на колата. И тук се сблъскахме с невероятните хърватски дружелюбие и отзивчивост. Естествено, в първия срещнат сервиз не се занимаваха с ауспуси, но един от хората там ни заведе до специализиран сервиз на майната си, показвайки ни пътя със собствената си кола. И не защото е имал работа там, като ни остави си тръгна. Там пък шефът освен, че беше безумно любезен, дори ни даде чадър като отидохме до „менячницата“, че да си купим техни пари. И на пук на това, че бяхме убедени, че ще ни оскубят като чужденци, те ни взеха смешно малко пари, а гърнето беше готово заварено за 15 мин. Викаме си – ей, каръкът свърши, даже и време за Загреб ни остана, преди да отидем на Плитвичките езера.
Прехваленият Загреб не ме грабна особено много, макар че не му отделихме и кой знае колко време. Чисто, приятно, подредено, но нищо особено. Или просто вече съм се разглезила.
Следва …
