Прясно приключилата ми (за последен път) връзка продължи цели осем месеца. Точно като предната, даже бяха същите месеци и приключването дойде отново с Великден. Само че за разлика от предните ми няколко драми, в блога тя не получи почти никакво внимание. По разни причини, основната от които – че просто не чувствах потребност да пиша тук. Може би защото наистина много разговаряхме и обсъждахме всеки проблем многократно. Това имаше известен ефект, в повечето случаи временен, колкото да закърпи отношенията до следващото скъсване. Сега, след края, не мога да скрия от себе си, че се връщам многократно към различните етапи от връзката – добри и лоши, най-често смесени. Чудесно знам, че след време лошото ще бъде забравено, ще си спомням само хубавите неща, които ме караха да продължавам да искам да съм с него и дори може да започна да съжалявам, че всичко е свършило. А до тогава – реших да разкажа (най-вече на себе си) за времето, което две души и сърце и половина прекараха заедно. (още…)
Tag: алкохол
Е ли алкохолът Пенкилер за сърдечна мъка или съвсем не?
Някои пият от сутринта, други само по празници, а трети от мъка. Минала съм ги и трите. Освен това и на инат съм пила. Няма по-голямо оправдание за пиенето от мъката обаче. От мъка пият дори и хора, които иначе не пият. А такива, които пият малко, се оливат. Тия, които пият много, просто пият още повече. И да, понякога започват от сутринта. Връзката между силата на мъката и количествата алкохол е правопропорционална. Въпросът е обаче, има ли ефект върху душевните страдания или това е самозаблуда и ако има, този ефект положителен ли е или отрицателен? А също и дали това е просто удобен момент човек да се освини и все пак да предизвиква съчувствие или наистина се дължи на нуждата мъката да бъде удавена. Буквално. (още…)
Кофти вкус в устата
Снощи нещо ми стана много тъпо, и аз не разбрах защо. Щеше да е хубаво да ми беше минало, вместо да задълбае, но не би. А не съм права да се държа така, но то кога ли съм. След няколкочасово мислене и чудене защо, по дяволите, се чувствам така свински, най-накрая ме осени гениално дежа вю – липсва ми мъжката компания. Както вече съм писала преди – не нечия конкретна, просто неформална мъжка компания, с хора, на които не им пука, че съм жена и се държат свободно и просташки, точно както все едно ме няма. От оня пост до сега така и не съм изживяла това удоволствие, на което съм се радвала толкова много преди години. Ако знаех, че е толкова ценно и едва ли някога пак ще ми се случи, щях да ценя преживените моменти много повече. (още…)
Сладко-кисело
И ми е хубаво, и ми е смотано. Снощи се прибрах в България след месец в Лисабон. Хубаво е там, но ми липсваше половинката, а и някои други домашни неща, така че с известна умереност, все пак се радвам на завръщането си. А и се точех за среща с приятни хора на междинната спирка в София. Да не ви разправям и колко ми се пие. (още…)
Из дневника на един алкохолик
Похвалих се преди време, как (си) подарих на половинката една разкошна книга за коктейли. До сега я бях ползвала епизодично, но от една-две седмици се заех доста методично да бъркам подбрани рецепти от нея. Явно за да не ми е скучно, авторите са разхвърляли из страниците разни мъдрости, които да ме забавляват или да ми носят прозрения за истините, криещи се в мъглата от алкохолни изпарения. Реших да споделя някои от тях с вас.
Неделен архив – Бохемка?
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия 
[twitter-button]
Чаши с чадърчета
Отдавна се каня да споделя какви бъркочи правя за пиене, но нали все ме мързи – отлагах за по-добри времена. Но придобиването на една внушителна сбирка с рецепти за коктейли под формата на книгата „501 коктейла, които трябва да опитате“ ми заби мотивиращия шут в изотзад. Обикновено за моите бъркочи не ползвам конкретни рецепти, а дори и да ползвам, винаги променям нещо – точно както и при готвенето. И пак като там, и тук важи мотото „колкото повече – толкова повече“. Разбира се, имам дарбата да докарвам всеки коктейл до алкохолен, каквато и да е била първоначалната му идея. (още…)
Неделен архив – Зелената фея
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Californication
или как Ханк Муди се оказа по-интересен и не само от агент Мълдър.
(Дойде редът и на kathryn да изпълни нейната част от сделката, като гледа филм с лист и химикал в ръка 
Днес тя ми гостува, за да разкаже за Californication.) (още…)
Бохемка?
Както стана дума преди няколко дни, охарактеризираха ме наскоро като бохем(ка). Без да съм сигурна защо, но ми стана много благо от това 
. Замислих се защо съм създала такова впечатление и дали то е вярно или не. Дали съм бохем или просто бонвиван и въобще каква е разликата? За целта се хванах първо да разнищя що е то „бохем“ и има ли почва у нас (на дивана)? (още…)
Кеф след кеф
Онзи ден сънувах сняг. Не просто това, в съня ми валеше на 22 август, след като предния ден наяве видях повторно цъфнал кестен – за пръв път толкова рано. За това леко се изненадах когато на 23-ти отворих очи и видях слънцето, окъпало калкана на отсрещния блок, предвещаващо поредния топъл и ярък ден. Предпазливо размърдах скованите си кокали, при което изстрелях котката от леглото. А-ха, ето какво било! Малката гадинка отново е приватизирала цялата ми завивка и за това всичко ми е схванато и ме боли, а задникът ми е студен като ледена скулптура. (още…)
Зелената фея
Иначе казано, с риск да разочаровам фейоманите, за абсента иде реч. Падам си по бохемско-декадентски питиета със стара слава, средно до слабо популярни в наши дни, особено в България. Не случайно любимото ми питие е джин с тоник – толкова буржоазно-английско (сега, а в миналото – отрепко-английско), че няма накъде. Избрах си, че това искам да пия, още преди да съм близвала алкохол. Ей така, за престиж. В последствие ми хареса, така че не се отказвам от този си избор. (още…)
100 грама са достатъчни, за да паднат повечето задръжки, които имам. След 200 вече съм на всеки. При 300 почвам да хабя материала. 
