Отдавна не съм споделяла башкишни преживявания, а не е да не е имало. Наскоро обаче ми се случиха две едно след друго. И не спират да те карат да се чудиш – да ги обичаш ли или да ги мразиш, като те лутат от едната крайност в другата? (още…)
Tag: бакшиш
Даването, а и приемането на бакшиши е национална особеност, както всички вероятно знаем. В Западна Европа е включен в сметката и няма как да избягате от него, в Китай е забранен със закон, а в Япония най-много да ви резнат главата, ако оскърбите някого, давайки му бакшиш. Няма универсални порядки, свързани с бакшишите, но има поне някакви най-често срещани случаи. У нас е нормално да се дадат 5-10 % от стойността на услугата, от която сме останали доволни. Но! Даването на бакшиш е абсолютно доброволен акт, породен от удовлетворението на клиента и размерът му зависи от степента на същото това удовлетворение. (още…)
Газя по две циганчета на ден – да уравновесяваме, че иначе след 10 години ще са повече от нас. И тия щях, ама са повече, трябваше да сгазя и майка им.
После не ги оставям, хвърлям ги в Панчарево – поне да хранят рибите. Аз съм рибар. И после като хванеш риба от Панчарево, има мирис на мърша малко – то е от циганите. Ама така са по-вкусни. Нали и те нещо трябва да ядат, поне да се въдят, за това ги храня с цигани.
А ти сваляй гривните, ще ти ги крада. Я гледай, колко ги имаш…
Днес возя на промоция – 9.99 за всеки. Плащай!
––––––––––––––––––––––––––––––-
б.а. Монологът се проведе 10-тина дни преди събитията в Катуница.
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
[twitter-button]
След като три седмици по два пъти на ден ми се налагаше да се возя на жълти коли с броячи, нямаше как да не се сетя за тази статия, докато ги псувам под мустак.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Че бакшишите са племе, на всички е ясно и въобще не ми дреме, че кумът ми е негов представител. Те са един от големите клонове на по-голямото шофьорско племе, за което вече съм говорила. Част от отличителните им черти са: те винаги са прави, винаги могат да те преметнат, ама уж не искат и в крайна сметка винаги го правят – „ако мине номерът“ е движещата им сила.
Сред поредното запиване, този път съвсем порядъчно, все пак не ми се искаше на другия ден да оповръщам самолета, взех такси. Сбогувах се с компанията и се качих. Казах адреса (всъщност името на една известна кръчма, понеже е точно до нас), и получих най-тежкия комплимент от години насам, изречен съвсем сериозно: (още…)
-Три лева.
– Ето, заповядайте.
– Благодаря, беше ми приятно.
– На мен също.
– На мен повече.
– Е, така може да спорим до утре.
– Защо не отидем да спорим някъде другаде?
– Защото много съм се наквасила и повече от това не мога да пия.
– Хайде, помислете си.
Завъртам очи към тавана, видимо мъчена от двоуменията и напиращия да излезе обратно навън джин , но накрая отсичам:
– Друг път.
– Сигурна ли сте?
– Не. Лека нощ и лека работа. (още…)