Tag: блог

tumblr_lqc8teBter1qc9z2jo1_500Вече повече от пет години пиша в този блог за всичко, което ми хрумне. Началото беше изключително емоционално и драматично, тогава блогът беше моето средство да изкрещя това, което не смеех да изрека. Имаше един основен адресат, а всички останали (шепа хора), бяха просто кварталните кибици. Това беше времето, когато всичко, което ми се случваше, моментално се оформяше като текст в главата ми. Направо бях започнала да мисля в статии. Пишех кажи-речи всеки ден, като почти без усилия намирах какво да кажа. (още…)

Perpetuum mobile

22.02.2014 0:06

what i thinkОтбелязаха някои хора, в това число и аз, че напоследък пак съм спряла да пиша тук, макар да не съм в дупка и край мен да се случват доста динамично разни важни неща. След като поразсъждавах над въпроса, стигнах до извода, че обстоятелствата, макар и на пръв поглед да са добър източник на безкрайни излияния, всъщност са доста различни от досегашните и не предизвикват неистово желание да се изтипосам тук по долни гащи.

Да, имам бурна връзка, която, както писах, е като влакче на ужасите – караме се, сдобряваме се, всичко това обилно гарнирано с драма, сълзи и секс, но има нещо различно от досегашните ми драми. Тук влагам много енергия в самия акт на скандала, побеснявам, докато започна да виждам в червено и явно не ми остава свободен ток за мислене и писане. Няколко часа по-късно ми е минало и музата се е покрила вдън земя. Има и друго – ние разговаряме. Правим дисекция на всеки проблем и не е нужно да използвам блога като трибуна за изричане на думи, които иначе са стояли само в главата ми и са премълчани, когато е бил моментът да бъдат казани. Това превърна блога от средство, чрез което казвах на другия това, което съм премълчала лично пред него, в място, където от време на време осведомявам интересуващите се какво се случва с мен. А то не е никак малко. (още…)

Край, този път наистина и окончателно! Шрек е изтрит от всички контакти, с надежда да не изникне отнякъде нежелан и некакен. След като дни наред се чувствах абсолютно необичана и нежелана, лъгана и тенденциозно пренебрегвана, но въпреки това се опитвах да закрепя положението, най-накрая ми беше изтъкната една причина, поради която да вървя на майната си (два пъти), която, да ме прощават всички, но е възможно най-скучната и тъпата – моят блог, този, същият, който четете в момента.

(още…)

Еврика! Открих!

13.05.2012 0:05

Обичайните заподозрени вероятно са отбелязали дългото отсъствие на новости в заснежения ми блог. Така се случи, защото бях заета да откривам разни неща. (още…)

Така е. Блогът ми стана на три години, а аз дори не се сетих за това. Случило се е преди четири дни – на 16 февруари. И не само това. Когато се сетих, че тия дни трябва да има рожден ден, не се сетих коя беше датата. Още по-лошо – не можах и да се сетя на колко точно години става. Къса памет или незначително събитие? Или злощастна комбинация от двете. (още…)

Завръщане?

29.08.2011 0:13

Който помни Хитрата сврака вероятно е забелязал, че напоследък Гаргата е отлетяла на юг и хич не пише. Не е въпрос само на отпускарски сезон, и друго има. Прекалено рутинното ми, безметежно съществуване напоследък си казва думата в липсата на теми за писане. Злободневното не ме вълнува, ежедневното е скучно за описване. Усещам как мозъкът ми закърнява със страшна сила. Беглите проблясъци, редящи букви, думи, изречения в главата ми са прекалено краткотрайни и въобще не дочакват да отворя страницата за нови постове. Хилядите снимки, които чакат да ги покажа и разкажа, отлежават без дори да са елементарно обработени. Литрите коктейли се изпиват без следа. Музата я няма. Щастливите писатели са лоши писатели.

(още…)

Ако случайно някой живее в заблудата, че свраките не са суетни, трябва веднага да се поправи! Не само, че си падат по лъскаво и шаренко, събират го, трупат го, но и обичат да се кичат с него. След това със задоволство разглеждат резултата в огледалото в продължение на дълго, дълго време. При това се опитват да си придадат съвсем небрежен и слабо заинтересован вид, все едно им е все тая дали някой ще ги забележи и какво ще си помсли за тях.

Да, но това са свраки – присъщата им суета им е вродена. За това не пропускат случай да се похвалят какво ново става покрай тях, с каква нова дрънкулка са се сдобили и колко хубаво им стои. (още…)

И понеже това е така, мисля да напиша (отново) нещо за себе си – какво се случва с мен напоследък, понеже така и така не ми се пишат някакви специални статии, които нямат нищо общо с мен.

Първо за блога – той си е мой, обаче аз напълно съм го зарязала по течението. Не съм забравила, че още вали сняг в него, макар да е време за откриване на плажния сезон. Някак си нямам голямо желание да се занимая с тая малка подробност, макар да предстои ново плащане за адреса. В ТБЛ не ме отчитат близо месец. Не, че ми пука, но може би, някой ден, ще направя нещо по въпроса. До тогава – имате си блогрол – употребявайте го. Нищо не се е променило при мен, освен, че ме мързи да пиша, повече от всякога.   (още…)

Когато преди повече от две години реших да си направя блог (подбудите сега нямат значение), бях чувала, че много хора имат блогове, че е модерно да имаш, че едва ли не е престижно дори. Направих си – това беше най-лесната част, въпреки че в началото въобще нямах представа какво точно представлява блогът и за какво да го използвам. (още…)

Две

16.02.2011 0:01

И ето как в шеги и закачки мина още една година! Някак си на майтап бях блогър цели две години. Няма да излъжа като кажа, че имаше моменти, в които ми омръзваше и бях на път да зарежа всичкото това писане и пускане на статии, песни и снимки. Миналата година по това време блогът все още ми се струваше вечен. Днес, някак си по-хладнокръвно и все едно отстрани гледам на нещата и знам, че и той ще бъде ден до пладне, както много други като него. (още…)

За да не ви досадя с безумните ключови думи, използвани като трамплин за моя блог, ги разделих на две части. Първите вече ги преглътнахте (надявам се), и ако сте спрели да се хилите – поднасям ви втората подборка. Тук присъстват още повече важни екзистенциални въпроси, които очевидно не са давали мира на тревожните … не мога да кажа мозъци поради очевидната липса на такива. (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline