Вече повече от пет години пиша в този блог за всичко, което ми хрумне. Началото беше изключително емоционално и драматично, тогава блогът беше моето средство да изкрещя това, което не смеех да изрека. Имаше един основен адресат, а всички останали (шепа хора), бяха просто кварталните кибици. Това беше времето, когато всичко, което ми се случваше, моментално се оформяше като текст в главата ми. Направо бях започнала да мисля в статии. Пишех кажи-речи всеки ден, като почти без усилия намирах какво да кажа. (още…)

Отбелязаха някои хора, в това число и аз, че напоследък пак съм спряла да пиша тук, макар да не съм в дупка и край мен да се случват доста динамично разни важни неща. След като поразсъждавах над въпроса, стигнах до извода, че обстоятелствата, макар и на пръв поглед да са добър източник на безкрайни излияния, всъщност са доста различни от досегашните и не предизвикват неистово желание да се изтипосам тук по долни гащи.

Да, имам бурна връзка, която, както писах, е като влакче на ужасите – караме се, сдобряваме се, всичко това обилно гарнирано с драма, сълзи и секс, но има нещо различно от досегашните ми драми. Тук влагам много енергия в самия акт на скандала, побеснявам, докато започна да виждам в червено и явно не ми остава свободен ток за мислене и писане. Няколко часа по-късно ми е минало и музата се е покрила вдън земя. Има и друго – ние разговаряме. Правим дисекция на всеки проблем и не е нужно да използвам блога като трибуна за изричане на думи, които иначе са стояли само в главата ми и са премълчани, когато е бил моментът да бъдат казани. Това превърна блога от средство, чрез което казвах на другия това, което съм премълчала лично пред него, в място, където от време на време осведомявам интересуващите се какво се случва с мен. А то не е никак малко. (още…)

Така е. Блогът ми стана на три години, а аз дори не се сетих за това. Случило се е преди четири дни – на 16 февруари. И не само това. Когато се сетих, че тия дни трябва да има рожден ден, не се сетих коя беше датата. Още по-лошо – не можах и да се сетя на колко точно години става. Къса памет или незначително събитие? Или злощастна комбинация от двете. (още…)

Който помни Хитрата сврака вероятно е забелязал, че напоследък Гаргата е отлетяла на юг и хич не пише. Не е въпрос само на отпускарски сезон, и друго има. Прекалено рутинното ми, безметежно съществуване напоследък си казва думата в липсата на теми за писане. Злободневното не ме вълнува, ежедневното е скучно за описване. Усещам как мозъкът ми закърнява със страшна сила. Беглите проблясъци, редящи букви, думи, изречения в главата ми са прекалено краткотрайни и въобще не дочакват да отворя страницата за нови постове. Хилядите снимки, които чакат да ги покажа и разкажа, отлежават без дори да са елементарно обработени. Литрите коктейли се изпиват без следа. Музата я няма. Щастливите писатели са лоши писатели.

(още…)

И понеже това е така, мисля да напиша (отново) нещо за себе си – какво се случва с мен напоследък, понеже така и така не ми се пишат някакви специални статии, които нямат нищо общо с мен.

Първо за блога – той си е мой, обаче аз напълно съм го зарязала по течението. Не съм забравила, че още вали сняг в него, макар да е време за откриване на плажния сезон. Някак си нямам голямо желание да се занимая с тая малка подробност, макар да предстои ново плащане за адреса. В ТБЛ не ме отчитат близо месец. Не, че ми пука, но може би, някой ден, ще направя нещо по въпроса. До тогава – имате си блогрол – употребявайте го. Нищо не се е променило при мен, освен, че ме мързи да пиша, повече от всякога.   (още…)

Да останеш анонимен или не? Това е въпросът! А от отговора следва и какво ще пишеш. След като онзи ден реших да се върна в началото, нека си припомня как беше там.

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

[twitter-button]

Когато преди повече от две години реших да си направя блог (подбудите сега нямат значение), бях чувала, че много хора имат блогове, че е модерно да имаш, че едва ли не е престижно дори. Направих си – това беше най-лесната част, въпреки че в началото въобще нямах представа какво точно представлява блогът и за какво да го използвам. (още…)