Докато мен са ме обзели пролетна заетост и липса на блогово време, може всички дружно да си припомним колко беше интересно във Венеция преди почти три години.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Докато мен са ме обзели пролетна заетост и липса на блогово време, може всички дружно да си припомним колко беше интересно във Венеция преди почти три години.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Така си е, през всеки февруари по известни и неизвестни места, най-вече католически, се организират карнавали. Пъстри, шумни, забавни, мистични, провокативни – всякакви. Започват няколко дни преди това и завършват на Сирни заговезни – винаги в Мазния вторник (Mardi gras). Емблематичните карнавали по света са тези във Венеция, Рио де Жанейро и Ню Орлеанс. За мен този във Венеция е някак по-сериозен, именно мистичният, където всеки може да се маскира и да бъде някой друг за времето на карнавала. А тези в Рио и Ню Орлеанс са по-показни и подчертано веселяшки, с денонощни шумни танци на пъстри полуголи тела. (още…)
Днес беше италианският ден – имахме по няколко часа за да поразгледаме отгоре-отгоре Венеция и Генуа. От претенциозно обзаведения, но въпреки това мизерничък хотел, се метнахме на колата и понеже Венеция е единственият изцяло пешеходен град, я оставихме на 10-тия етаж (всъщност се явяваше покрива), на един огромен платен паркинг, където после ни отрязаха главата от кръста за това удоволствие.
Нататък нищо забележително май, постепенно взе да се стъмва, Словения цялата (голямата страна – цели 30 км карахме през нея!), я минахме по тъмно. Дали заради това, дали заради наглия груб митничар (ЕС ли?), не ме изкефи това място.