Архив за етикет: вълни

Неделен архив – Злорадо бясна съм

Защо злорадствам ли? Защото безочливите наглеци, които застроиха плажните ивица и алея, както и половината морска градина, са или надявам се, скоро ще бъдат основните потърпевши от природата, която си отмъщава за всички издевателства над нея.
А съм бясна пак заради същите тези наглеци, които не се спират пред нищо, за да задоволят алчността си за сметка на единственото свястно нещо в този град – прекрасната, стара морска градина и не чак толкова прекрасните вече плажове.

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия :-bd

[twitter-button]

Неделен архив – Гръм и мълнии, потоп и по възможност – земята да тресе

Някак точно днес се сетих за тази моя статия. Не е тайна, че съм един от онези хора, които се кефят безмерно на демонстрациите на природна сила от каквото и да е естество. И колкото са по-убедителни, толкова повече се кефя.

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия :-bd

[twitter-button]

Злорадо бясна съм

И след всички тези приказки колко много обичам всякакви природни стихии, да взема да изпусна тази, която се развихри под носа ми! Сраааам! Ама така е, като не гледам и не чета никакви новини. Добре, че ми казаха от София какво се е случило на 500 метра от прозорците ми, докато аз си играя да снимам клипчета през тях. Веднага хукнах да видя поне резултата, а той наистина е впечатляващ. Мога само да съжалявам, докато си представям колко яко е било, когато се е разиграл този пир на природата над глупостта и наглостта човешка. Продължете да четете Злорадо бясна съм

Гръм и мълнии, потоп и по възможност – земята да тресе

Ще започна с уточнението, че тази статийка я писах докато летях в самолета в събота (27.02 2010), по време на бурята с нежно женско име Синтия, която овърша цяла западна Европа, едва няколко часа след земетресението в Чили, но за него чух ден по-късно (аз и за Хаитянското разбрах след 3 дни). Всъщност, пишейки, от всички скорошни катаклизми бях наясно само с бедствието на о-в МадейраПродължете да четете Гръм и мълнии, потоп и по възможност – земята да тресе

Кеф след кеф

Онзи ден сънувах сняг. Не просто това, в съня ми валеше на 22 август, след като предния ден наяве видях повторно цъфнал кестен – за пръв път толкова рано. За това леко се изненадах когато на 23-ти отворих очи и видях слънцето, окъпало калкана на отсрещния блок, предвещаващо поредния топъл и ярък ден. Предпазливо размърдах скованите си кокали, при което изстрелях котката от леглото. А-ха, ето какво било! Малката гадинка отново е приватизирала цялата ми завивка и за това всичко ми е схванато и ме боли, а задникът ми е студен като ледена скулптура. Продължете да четете Кеф след кеф