И този град приятно ме изненада. Очаквах няква здрава индустрия, а той бил един такъв натруфено-приятно подреден. Определено най-запомнящото се е кметството – бяха прекалили с орнаментите! Е, и дългата цяла улица бирена фабрика.

(още…)

Фрайбург

Kръстих го града на играчките. Не знам, дали е вярно, но имаше купища магазини с ръчно правени играчки и то не в Китай, а във Фрайбург. Голям кеф за дечурлига по душа като мен. Той и самият град беше малко като макетче. Уцелихме някакъв национален религиозен празник, та и шествие видяхме, а камбаните на катедралата пяха невероятно.

(още…)

Тия хорица имаха някво странно влечение към пернатите. Където и да идех, пълно с гарги най-различни. Във всеки гьол гъмжи от патки всякакви.

(още…)

Хранителните магазини

Черна несправедливост – стоките в чужбинските магазини са по-хубави и в нередки случаи по-евтини от нашите, при положение, че едва ли някой взема по-малко пари от нас. Особено по немачко. (още…)

Транспортът

Няма никого да изненадам като кажа, че навсякъде, където го ползвахме, беше на доста по-високо ниво от нашия. Не само, че пише кога ще дойде следващия, а и той наистина идва точно тогава. Чисто, бързо и удобно. На всяка спирка – карта, пише че си тук, въобще – и за олигофрени е лесно. (още…)

Индустрията

Такова чудо във Франция не видях. Само мили пасторални картинки. Сигурно си имат някъде, но явно не в тоя край (източния). За сметка на това в Германия имаха даже в повече. То са фабрики, то са строежи, то са ремонти… тва магистрали, виадукти, огромни промишлени комплекси – за нищо ги нямат. Ама аз нали не съм фен на промишлените пейзажи, нямам много документация.

(още…)

Пътните

Оказа се, че и тук има какво да кажа по въпроса. Най-ясно и точно са се справили определено франчолята. Там така и не успяхме да се загубим, въпреки многото ни опити.

(още…)

Доста големи разлики. Но по-стриктни от австрийците просто не е възможно да съществуват! Няма такива педанти! Ограничение на магистрала – 130 км/ч. Всички карат с точно толкова. Един няма да се направи на тарикат и да профучи край теб. За разлика от Германия, където ние естествено не посмяхме да надвишим, а всички ни минаваха все едно сме спрели. (още…)

Какво да ви кажа? Хубави. И то като почнеш още от Румъния, колкото и да е невероятно. Такова животно като дупка на пътя така и не видях от Букурещ до Айфеловата кула. Евентуално може да се предположи, че някога някъде е имало по незабележимите кръпки в асфалта. Някъде и кръпки си нямаха завалиите. (още…)

Много. И от двете. Навсякъде западно от Румъния, да не говорим на запад от Унгария. И що не, като във всяко едно място из целия град има паркинги за тях, както и специални алеи за колелета.

(още…)

Миналата година се скъсах да пътувам по чужбинско, къде за лошо, къде за добро – такъв ми бил късметът. И понеже в момента също съм на път, подготвих няколко статийки с впечетления и снимки от миналата година. (още…)