Tag: грешка

Сърце в буркан

23.03.2011 0:11

Не, не става дума за трансплантация на органи, нито за филм на ужасите, включващ луд професор, зловещо експериментиращ в някой порутен замък по време на гръмотевична буря. По-скоро говоря за съзнателното изолиране и пренебрегване на чувствата, за затварянето им в буркан и поставянето му на рафта – възможно ли е въобще, до каква степен и за колко дълго време? (още…)

Хванах пътя с надеждата да се поразсея и да начеша някоя и друга краста. За съжаление обаче, стопът не ми донесе така чаканата тръпка, а повечето планове за интересно прекарване се провалиха. За пореден път сметките ми се оказаха без кръчмаря. Лошото е, че така и не свикнах с това. До кога ли ще продължавам да правя една и съща грешка?! (още…)

Цък! за голяма снимка.

Честно казано, не съм сигурна да се радвам или да се ядосвам на това, което вчера ми изпратиха сканирано от в-к Труд от 14.09.2009 г. От една страна се надух и ми се погъделичка самолюбието, че влязох в хартиената преса отново, този път с „Хитрата сврака“, много по-рано, отколкото се надявах това да се случи. От друга страна, никога не ми е било приятно някой да ме цитира някъде без да ме уведоми/пита за това. Не съм и очаквала, че вестник като Труд ще го направи, но все пак… Ако загрижени хора не ми бяха изпратили сканираните страници (мерси, Бланка ;-) ), нямаше и да знам, че това се е случило. Успокоение е, че поне са цитирали източника (ако не бяха – не ми се мисли, въпреки че практиката показва, че освен едно голо извинение, друго не се случва). (още…)

Все още съм със смесени чувства от цялата работа. Както винаги, нещата не бяха така, както си ги представях, но не бяха и отчайващо зле. Обаче не мога да се отърва от чувството, че нещо не е тамън. Е, то че като цяло не е – не е, но за друго говоря. Някак си изнасилено се случват нещата (тук си поемам вината, пак се издъних), от което се получава така, че не носят търсеното удовлетворение. Един вид по задължение. И подозирам, че е взаимно. Както винаги, мойта работа се оказа хем сърби, хем боли. Хем драго ми е. Криви сметки, кръчмарят го няма никакъв, а аз седя и убивам времето някъде насред нищото и се чудя как още да досъсипя нещата.

(още…)

Най-накрая не издържах. Събудих се и реших, че заминавам. Хванах си шапката и реших да направя каквото ми се е загнездило на акъла. Само дето за пореден път сметките ми се оказаха без кръчмаря – криви, та чак спираловидни. Така де, светът не се върти около мен, както ми се иска. Все пак се надявах, че поне малко може и да направи чупка в кръста, като изключение, ако не друго. Вместо това се наложи отново да стисна зъбки, вече нали така или иначе имам тренинг, колко му е. Позамислих се (малко поне), дали не бъркам пак, дали не е по-добре да не насилвам нещата, но кога ли пък това ме е спирало да правя каквото съм си врътнала на пръста?! И хич не ме е еня за това какво остава след мен. Свършиха тия времена. Отдавна!

(още…)

Добре де, знам, че не трябваше да ходя! Стига сте натяквали. Но бях длъжна да се уверя, да го видя с очите си и да го чуя с ушите си. Сега вече мога да съм напълно убедена, че всичко е свършило без шанс за връщане назад, защото сърцето му наистина не ме обича. Най-накрая разбрах и истинската главна причина. Егоизмът погуби котката. (още…)

Огън и лед

24.03.2009 13:23

Колко различни се оказахме – като огън и лед. Или като морето и планината – аз непостоянна, изменчива, примамлива, прекалено разголена и откровена, а ти земен, устойчив, непоклатим и забулен в стаени чувства и мъгла. Опитах да те подкопая. Ако беше по-близо можеше и да успея. Но невидени очи бързо се забравят.

(още…)

Честно, това вече наистина е прекалено мазохистично дори и за мен. Да измина 500 км само за да кажа лично, че е време да спрем? Че всичко свърши и не можем да върнем времето назад. Че границата между любовта и омразата е много тънка, а аз вече съм на КПП-то. Че се уморих да се боря за нещо, което виждам, че не иска. Насила хубост не става. Нито можеш да обичаш на инат. (още…)

Конкуренция

28.02.2009 10:31

Не мога да се отърва от натрапчивото убеждение, че е грешка. Вече стягам багажа, но непрекъснато мисля за това. Цяла нощ също. Добре де, да не преувеличавам. Половината нощ само. Покрай обсъждането на морала 100 пъти зададох въпроса дали не е грешка това пътуване, 100 пъти си отговорих, че да, грешка е, и въпреки това не се отказах от него.

(още…)

Бульон трезвé

21.02.2009 9:43

Получих! Получих смс! Дойде към 5-6 ч тази сутрин. Ура, най-накрая, имам си хубав смс, точно какъвто чакам от толкова време…

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline