Неведнъж съм споменавала, че аз новини не слушам, не гледам и не чета. За сметка на това гледам и слушам доволно количество филми и сериали, основно по телевизията. И за да не взема случайно да изтърва нещо интересно, всяка събота си купувам програма за седмицата. Тя, за жалост, се явява придатък на в-к „24 часа“. То си остана нещо като традиция, още откак заживяхме заедно с половинката – купува се всяка събота, за него вестника, за мен програмата. Той отдавна вече не се интересува от вестника, но продължава да го купува заради моята пуста програма. Понякога го зарязвам съвсем непрочетен, но друг път ми дожалява за левчето, което сме похарчили за него, и го преглеждам по диагонала. Колкото да се ядосам какви глупости се пишат в него и от какви глупости (се смята, че) се интересуват хората, които го четат. (още…)
Tag: деца
Малкото голямо недоразумение
Завърши и тази пародия, базирана на фарса отпреди две години – Голямото четене. Опитах се да гледам поне финала, но издържах пряко сили половин час. От една страна умопомрачителното представяне на изкопаемото БНТ (за пореден път), от друга страна неспособността на „защитниците“ да свържат едно цяло изречение и от трета – закърнелите мозъци на гласуващите, каращи само по инерция, насочвани от стадния инстинкт, почти успяха да ме накарат да върна вечерята си обратно в чинията. (още…)
Майки и дъщери
От къде този път тръгна цялата работа – Н. даде 50 000* лв. и каза, че по 15 000 са за мен с Д. „за сладолед“, а 20 000 са за баба. Като се прибрахме тя ми поиска 1 000 лв., за да даде на Д. 15 000. Тогава аз попитах за моите, а тя каза, че на мен нямало да ми даде, защото аз си имам достатъчно, че ми били много за едната седмица без нея, а докато съм била с нея нищо не съм плащала – нито ток, нито вода, нито храна. Аз поясних, че парите по начало са предвидени без ток, вода и други такива режийни, освен това, че може да реша да остана не 7, а 20 дни след нея. Още повече, че за Балчик няма да ѝ искам, а ще харча от моите. (още…)
Неделен архив – Затъпяваме бавно, неусетно почти…
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия 
[twitter-button]
Романът на баба
„Животът ми е цял роман!“ Не, не моят, моят все още е къс разказ, в най-добрия случай с неочакван край. Романът е на прабаба ми, тя често пъти така определяше живота си и беше права. Не са много хората, които могат да се похвалят с нейните преживявания – хем ежедневни и тривиални, хем необикновени. (още…)
Полигамно за Голямата Любов
Наскоро сключих сделка с дявола – разменихме си с kathryn по един сериал, който всяка препоръча на другата, с уговорката после да пишем за него. На мен се падна Big love (Голяма любов), за който самата тя вече е писала. Аз подходих леко скептично и въпреки това с известна доза любопитство, понеже вече съм се сблъсквала отблизо с мормоните и тяхната религия. Точно поради това не съм сигурна до колко ще се придържам към коментирането на сериала и дали няма да навляза повече в дебрите на фундаменталното мормонство. За пръв път гледам филм с лист и молив в ръка! Няма да се спирам на актьорски и режисьорски състав, за да не се повтаряме с Катрин, а и информацията я има в IMDb. (още…)
Затъпяваме бавно, неусетно почти…
Имали ли сте някога чувството, че затъпявате? Че главата ви се е изпразнила от всичко, освен от 300-те най-употребявани думи, че не можете да водите разговор на някакво що-годе средно интелектуално ниво и че на мозъка ви муха да кацне – ще се разчекне? На мен за пръв път ми се случи в края на следването. Оттогава ми се случва все по-често, а от известно време насам състоянието е почти перманентно.
Или казано накратко – става дума за едно чайче. Не да изпиеш един чай с ром или коняк в някоя топла хижа пред бумтящата печка след дълъг зимен ден прекаран в летене по пистите, а за бебето на една чайка. И на един чайчо вероятно.
