Tag: емоция

tumblr_lqc8teBter1qc9z2jo1_500Вече повече от пет години пиша в този блог за всичко, което ми хрумне. Началото беше изключително емоционално и драматично, тогава блогът беше моето средство да изкрещя това, което не смеех да изрека. Имаше един основен адресат, а всички останали (шепа хора), бяха просто кварталните кибици. Това беше времето, когато всичко, което ми се случваше, моментално се оформяше като текст в главата ми. Направо бях започнала да мисля в статии. Пишех кажи-речи всеки ден, като почти без усилия намирах какво да кажа. (още…)

Не може да не ви се е случвало поне веднъж в живота да сте се ограничавали по някаква причина за известно време от някои любими ваши дейности, като похапването на вкусен кекс, да речем. И когато дойде моментът отново да го опитате, му се наслаждавате с всичките си сетива, обръщайки специално внимание на всяка хапка, на всяка трошичка от него. Примлясквате с удоволствие и затворени очи, докато божественият вкус се разнася в устата ви. Посягате към ново и ново парче, докато накрая не може да поемете повече, но въпреки това сте доволни от сладкото преяждане и ви се ще да можехте да погълнете още поне мъничко. (още…)

Смятам максимално да се възползвам от факта, че това си е моето място, в което мога да се свия в ембрионална поза и да се самосъжалявам колкото си искам, без някой да се опитва да ми помага. Дали от антибиотика, който пия и който има невероятни странични ефекти като дълбока депресия с мисли и опити за самоубийство, дали защото близка приятелка изживява пред очите ми моята връзка – стъпка по стъпка 1:1, или просто защото най-после се вдигна мъглата от негативни емоции, която ме беше обгърнала през последните два месеца и остави след себе си само приятните спомени и чувства… аз се сринах. (още…)

Фръц!

14.11.2012 2:13

Е, не, започва да ми писва да се държим като сръдливи пубери! Не стига, че тази дистанционна връзка носи куп други трудности, но и допълнително задълбочава и пречи за разрешаването на разни дребни конфликти, които биха били забравени на десетата минута, ако бяхме един до друг. Най-тъпото е, че писмената форма на общуване убива всяка емоция, която би помогнала да не стигаме до крайности и погрешни заключения. Поредна нощ се разделяме нацупени, без дори да сме сигурни какъв е този път проблемът. А предположенията могат да докарат само още главоболия и слонове, произлезли от мънички мухи-винарки. (още…)

Продъжлавам да се лашкам от щастието и еуфорията към депресията и тоталното отчаяние и обратно. Вече надух главите на всички, на които можах, а все още изпитвам нужда да се самосъжалявам. Главният виновник отдавна си легна сладко да спи, а аз останах сама с разбитата си психика. Сега е моментът блогът да си изпълни още веднъж задачата на безмълвен душеприказчик и пак да приюти жалкото ми мрънкане. (още…)

Прекарах един страхотен ден и една още по-страхотна вечер. С един страхотен, любим човек. Нощта не беше чак толкова страхотна, понеже не изневерих на себе си и отново не можах да спя добре. След като не издържах и станах малко след 4 часа сутринта, седнах да мисля. Да, онзи вреден навик.

Вечерта, под звездите, пред чинията с ароматно телешко, с чаша вино в ръка, получих нещо, което наивният ми и недосетлив, въобще не схващащ намеци мозък, определи като предложение. Няма да излъжа, като кажа че бях много, много поласкана, но в същото време се втрещих. Какво да правя? Какво да кажа? Какво ще стане? Какво искам? Защо, по дяволите, е толкова хубаво и толкова сложно?! (още…)

Обратно на коня

01.09.2012 17:12

Чудя се да пиша ли, да не пиша ли… Ама как да не пиша, като ми иде да крещя от кеф пред целия свят! Чувството да се върнеш обратно на коня е направо еуфорично. След дълъг период на методично смачкване на фасона и удряне на камък, най-после нещата се отпушиха. И то с какъв взрив! Такива среднощни и многократни изпълнения не съм имала от години, а явно съм одъртяла за тях, понеже още ми треперят крайниците. На фона на всичко това, липсата на желания завършек, провален (отново!) от алкохола, ми се вижда просто незначителна подробност.

(още…)

Сънувах сън… За пореден път. Сънувам почти всяка нощ поне по един сън. Сънищата ми са много истински, понякога чак и аз се питам дали не съм пеперуда. Жанрът на сюжетите е най-вече трилър, понякога с елементи на екшън или ужаси. Една ентусиастка веднъж се опита да ме анализира по сънищата ми. Ами… за човек, който поне малко ме познава, не е трудно да се справи като нея и без тях.

(още…)

Срещнах днес една мисъл, от биографията на Хичкок, написана от Франсоа Трюфо. Та според човека с птиците, хората били два вида – ексхибиционисти и воайори. Има логика, като се замисли човек. Въпросът е аз от кои съм? И възможно ли е да си едновремено и воайор, и ексхибиционист, понеже май натам клоня?

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline