Искам да пиша, но какво да пиша, когато ми иде да крещя! Поне светът да беше свършил, та да не се мъча повече, това не е живот. Всяка вечер си лягам с единия и плача за другия. Прегръщам другия и мисля за единия. Добре поне, че се любя само с единия. Но все пак е трудно. И тъжно. Ясно ми е, че няма как да изляза от ситуацията без единият или другият, но винаги и аз, да бъдем наранени. Вече дори не мога да пресметна кой изход ще нанесе по-малко щети – всичките ми се струват катастрофални. (още…)
Tag: забравям
Три години! А аз да забравя…
20.02.2012 0:14
Така е. Блогът ми стана на три години, а аз дори не се сетих за това. Случило се е преди четири дни – на 16 февруари. И не само това. Когато се сетих, че тия дни трябва да има рожден ден, не се сетих коя беше датата. Още по-лошо – не можах и да се сетя на колко точно години става. Къса памет или незначително събитие? Или злощастна комбинация от двете. (още…)
Неделен архив – Записвай си!
29.05.2011 0:13
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия 
[twitter-button]
Не помня
28.04.2011 0:24
Вече не помня какво е да те будят птичи песни, вместо ревящи боклуджийски камиони. Вече не помня какво е като отвориш прозореца, отвън да влезе свеж въздух, носещ със себе си ухание на цъфнали дървета и някоя заблудена пчела, вместо да нахълтат тежки, задушливи изгорели газове. Вече не помня как изглежда сутрин изумрудената трева, посипана с мокрите диаманти на росата, вместо това навсякъде всичко е сиво-кафяво, покрито с два пръста прах. Вече не помня какво е да се търкаляш по поляните, изпъстрени с бели маргаритки, вместо да газиш калта, в която са затънали фасове и торбички. Вече не помня свежия дъжд и белия сняг, вместо калните следи, които остават по листата на дърветата. Вече не помня детския глъч, огласящ улиците по цял ден, вместо зомбираните, злобни погледи в детските очи. Вече не помня вкуса и аромата на дивите горски ягоди, вместо вкуса на тиква и липсата на аромат на огромните червени мутанти.
Вече не помня. Или може би точно обратното – помня, но всичко ми се струва като в стар научнофантастичен роман или още повече – като в книгите на Даръл, които четях в замечтан захлас, описващи толкова простички и красиви неща, които обаче са толкова далечни в наши дни. Няма ли шанс да се случи отново всичко това?
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
[twitter-button]
Записвай си!
04.10.2009 0:19
От дете не харесвам цялото си име, и до сега предпочитам да се представям с кратката му форма. Това е така, защото когато бях малка единственият повод да го чуя (при това понякога с вбесена наставка -о накрая), беше когато нещо съм сгафила и ми се карат. В случаите, когато не ставаше дума за „Какво направи?!“, беше „Защо не го направи?“. А моят дежурен отговор беше „Забравих“ 
Следваше „Това не е оправдание, като забравяш – записвай си!“ Между другото, този разговор все още често го водя, особено с баща ми. (още…)
