От дете не харесвам цялото си име, и до сега предпочитам да се представям с кратката му форма. Това е така, защото когато бях малка единственият повод да го чуя (при това понякога с вбесена наставка -о накрая), беше когато нещо съм сгафила и ми се карат. В случаите, когато не ставаше дума за „Какво направи?!“, беше „Защо не го направи?“. А моят дежурен отговор беше „Забравих“
Следваше „Това не е оправдание, като забравяш – записвай си!“ Между другото, този разговор все още често го водя, особено с баща ми. (още…)
Tag: закона на Мърфи
: 2. Лични
Не съм суеверна, в никакъв случай. И може би заради това ми се изсипват какви ли не нежелани случки на главата. Дребни, но за сметка на това многобройни. Хората не ми вярват и мислят, че преувеличавам, докато не ги повлека с мен и не се убедят на свой гръб.
(още…)