След като три седмици по два пъти на ден ми се налагаше да се возя на жълти коли с броячи, нямаше как да не се сетя за тази статия, докато ги псувам под мустак.

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

[twitter-button]

-Три лева.
– Ето, заповядайте.
– Благодаря, беше ми приятно.
– На мен също.
– На мен повече.
– Е, така може да спорим до утре.
– Защо не отидем да спорим някъде другаде?
– Защото много съм се наквасила и повече от това не мога да пия.
– Хайде, помислете си.
Завъртам очи към тавана, видимо мъчена от двоуменията и напиращия да излезе обратно навън джин , но накрая отсичам:
– Друг път.
– Сигурна ли сте?
– Не. Лека нощ и лека работа. (още…)

Имали ли сте някога чувството, че затъпявате? Че главата ви се е изпразнила от всичко, освен от 300-те най-употребявани думи, че не можете да водите разговор на някакво що-годе средно интелектуално ниво и че на мозъка ви муха да кацне – ще се разчекне? На мен за пръв път ми се случи в края на следването. Оттогава ми се случва все по-често, а от известно време насам състоянието е почти перманентно.

(още…)