Преди време у нас възкръсна едно чудовище – Играещият Франкенщайн. При това зомби – живее втори живот, след като веднъж успях да го убия. Плаши ме.
А се пазех. Като дявол от тамян. Дълго време се опазих – и преди първия път, и между първия и втория, всъщност особено тогава, защото вече знаех каква краста е. Но се оказах слаба, само два дни врънкане бяха достатъчни за да се пречупя и да се потопя обратно в света на злото.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия :-bd
[twitter-button]



Добре де, от тавана. Все тая. Но на какво прилича това?! И без друго трудно се разделих с тях когато се реших най-после да ги струпам в един-два чувала и да ги качим на тавана, а те да вземат да ми ги откраднат и от там. Когато открих това побеснях, направо сълзи хвърчаха от безсилния яд, който ме обзе. Какъв идиот трябва да си, за да отмъкнеш два чувала със стари, доста употребявани и съответно поизтърбушени играчки, които нямат никаква стойност, освен сантиментална и то само за мен?! 