Последен ден от пътуването към крайната точка – отново имаме половин ден да разглеждаме, този път Мадрид. Този град го сравнихме с Париж по помпозност и мащаби на сградите и донякъде разстоянията. За разлика от Париж, а и дори от Барселона, Мадрид се оказа поредният град, който ме изненада и ми хареса. Не знам защо точно за него си бях навила на пръста, че няма да ми е интересен (сигурно защото не е на море). А дори влязох в истински египетски храм там. (още…)

Този ден имахме време до към обяд да поразгледаме Барселона оттук-оттам. Въпреки домашното скандалче, в крайна сметка успях да видя предварително набелязаните неща, както и няколко допълнителни. Само дето от инат в един момент отказах да снимам и триумфалната им арка си остана недоснимана, както и на Саграда фамилия не отдадох нужното внимание. А тя определено си го заслужаваше! Едва ли ще съм първият човек, който я сравнява с детски пясъчен замък. Какво ли чудо ще стане, ако един прекрасен ден все пак я довършат. (още…)

Не очаквах, че точно за Марсилия ще кажа – е те тук искам да живея! Вярно, че нямаше време да се запознаем подробно с града (то къде ли имаше ), но това, което видях ми хареса много. Може би защото имах предварителната нагласа, че Марсилия е гаден, шумен, мръсен град, пълен с негри и араби, гъчкан с народ и т.н. Да, ама не – оказа се поредното приятно, чисто и подредено местенце, народ така и не видях, вярно, че беше почивен ден, но все пак беше далече от представите ми. И не е за пренебрегване – имат страхотен рибен пазар, точно на кея, директно от лодките, рибата още мърда, а и да беше само риба – то змиорки, то сепии, октоподи, раци, лангусти… С две думи залепнах там и не само, че не ми се тръгваше, ами и се размечтах защо няма като в Истанбул да опънат по една скара и да почнат да ти я приготвят направо. А там някъде в далечината се виждаше и островът с небезизвестния замък Иф. (още…)