Познах го точно по свирукането. Нямах никакво съмнение, че е той, нищо, че беше с гръб към мен и че сега ми се стори много по-нисък от колкото преди 20 години. И той се сети за мен, макар че въобще не ме позна.

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

[twitter-button]

„Животът ми е цял роман!“ Не, не моят, моят все още е къс разказ, в най-добрия случай с неочакван край. Романът е на прабаба ми, тя често пъти така определяше живота си и беше права. Не са много хората, които могат да се похвалят с нейните преживявания – хем ежедневни и тривиални, хем необикновени. (още…)

Спомените ми от детството винаги ме изпълват с умиление и носталгия, не само защото когато си дете животът е по-прост и лесен, не само защото още бяха живи любими мои хора и не само защото изкарвах всяко лято на морето, оставена да правя каквото, когато и както си искам. (още…)